Ние, хората, за жалост сякаш сме автоматично настроени да лъжем, да се самозаблуждаваме, устроени сме да се поддаваме и никога да не търсим истината. Като по този начин се самообвиняваме „къде“ и „защо“ бъркаме. Виждам как хората всекидневно, непрестанно лъжат. Някои за лична изгода, други за да скрият маската си, трети от страх. Нима е по-добре винаги да вярваме, да сме наивни, не е ли по-добре да търсим истината колкото и трудно да е. Ние сме егоистични спрямо самите нас. Готови сме да се отдадем на някого и да загърбим себе си, готови сме, да повярваме без дори да търсим истината. Истината е в това, което правим ние, въпросът е, че никога не я търсим, а по-скоро търсим причината в нас. Знаете ли, лъжата не е в нас, а около нас. Само си представете – ако всеки търсеше отговорите, дали щяхме да сме вечно предубедени. Няма ли да е по-добре да се научим да искаме, да питаме за истината. Склонна съм да вярвам, че ако един се осмели да търси истината в каквото и да е било, това би бил модел, който рано или късно ще се попие от обществото. Нали знаете – ако един си направи татуировка със символ, който например означава, че ще ни носи безкрайно щастие, биха го последвали милиони хора. Ние сме като „гъби“ попиваме всичко и вярно и грешно. Колко по-хубаво би било да чуеш от шефа си: „Искам да те използвам за определен период, след което няма да си ми нужен“. Може би някои ще ме помислят за напълно луда, но кажете ми, не е ли по-хубаво да знаем истината, за да предотвратим лошите събития или пък, ако имаш изгода за да си наясно с какво се захващаш. Ето тази истина можем да търсим. Да се интересуваме, да сме директни. Вярвам, че ако показваме искрено поведение това ще получим, следователно, ако всеки го последва - истината ще е не около нас, а срещу нас. Всеки би могъл да знае с какво реално се захваща и всеки би отнесъл последиците си без да обвинява другите, за случайно попадане в лъжлив капан. Знаете, че родителите, семейството за едно дете са моделът, който те предават на детето и го изграждат. Ние, хората, обществото сме едно „голямо семейство“, което непрестанно си подава модели, следователно единствено и само ние хората част от „семейството“ на обществото сме способни да създадем модел и да се променяме. Ние учим децата си да се честни, учим ги да казват истината макар, че не винаги се случва това, но защо не ги учим и да я търсят.