Историите на Иванов

Големите истории на малкия човек Иванов – един от нас. Малките историйки на модернизирания приказен свят...

Не съм убеден, че са смешни... Или – поне изцяло смешни...

Но са истински... Понякога май по-истински от реалността...

Вижте...

Точно петдесет истории с и около Иванов...

Кой е?

Телефонът иззвъня. Иванов вдигна слушалката и отсреща глух глас запита:

- Кой е?

Иванов се замисли? Кого търсеха?

Ванчо, Иван или господин Иванов?

Синът на Петър Иванов мъжът на Пенка Иванова, зетят на Митев?

Любовникът на Цецето от горния етаж, бащата на Петьо, мамения от приятеля си Кольо съпруг?

Комсомолския пламенен секретар отпреди години, оратора от първите митинги, бизнесмена с парите кеш?

Студента, приет филология, завършил право и въртящ бизнес в застраховането?

Момъкът, казал на Петя “Обичам те!”, на Ваня “Ти си моята единствена любов!”, оженил се за Пенка под заплахата от партийната организация?

Мъжът, плачещ пред некролога на Брежнев, горящ снимката на Желев, разтърсван днес само от портрети на президенти на зелен фон?

Наистина - кого точно търсеха?

И отговори:

- Няма го!

Проблем
Иванов погледна жена си и рече:
- Готово! Бюджетът за тоя месец е готов. Има само един малък проблем, но за него - после. И така: от утре харчим пари по следната система - 70% за храна, 40% за парно и ток, 10% за вода, 5% за телефони, 30% за нови дрехи и обувки, 25% за детето...

- Почакай - прекъсна го Иванова - Какво си смятал? Това прави повече от 100%...

Иванов въздъхна:

- Е, това е проблемчето, де!

Обир

Върна се Иванова от работа, погледна разхвърляния апартамент, изхъмка и влезе в кухнята. Направи си кафе, спокойно отпи, бисквитка изхрупа с апетит. Остави приборите на масата - тъй и тъй мъжът ѝ ще измие, какво му коства да ги пренесе до мивката преди това. Влезе Иванова в хола, отпусна се уморено на дивана и, чак когато пресегна за дистанционното, разбра, че телевизорът го няма. И видеото. И касетофонът. И пачката евро, пъхната във вазата с изкуствени цветя.

Дойдоха полицаи. Учуден, следователят поклати глава:

- Е, как така не разбрахте веднага, че сте ограбени? Я какво е разхвърляно - като при обиск...

Иванова тихо каза:

- Мислех, че мъжът ми пак си е търсил чиста риза...

Свиква се

Дойде си дъщерята на Иванов - радостна, едва ли не пърхаща над килима. Прегърна родителите си, млясна брат си - с което предизвика негодуванието му, седна на дивана и весело забъбра:

- Мамо, татко, утре ще дойде един гост. Разбирате, нали?

Иванова плясна с ръце от радост. Иванов изпусна едно “Хм!”.

Защото това беше деветият годеник - кандидат-жених. Неизгодна инвестиция го чакаше утре вечер - ядене на висота, маркови питиета, а резултатът... в далечното бъдеще.

Дъщерята продължи да бъбри:

- Заедно учим, даже в една група сме... Един хубав, строен...

Иванова кимаше доволна, а тя продължаваше:

- И е един умен, умен. Интелигентен човек.

Иванова пак кимна, този път съчувствено:

- Нищо, мами, с това се свиква. Важното е да не пие...

Тренировка

Късна вечер се спуска, а в кварталното гнездо на мъжкото самочувствие още седи на една маса Иванов. Седи и смуче чашка след чашка. Смуче и нещо си мърмори. Ванката, барманчето, се поослуша, пък долови натрапчивото повтаряне:

- Жена ми е добра... Жена ми е добра... Жена ми е добра...

Не издържа и рече:

- Айде, бе Иванов, късно стана. И стига си повтарял тия щуротии - знам, че жена ти е добра...

- Добра, защото е чужда - рече Иванов. - А пък го повтарям, защото така пише в психологията. Автотренинг му се вика. Нали след малко ще се прибирам у дома...