Историйка от живота (3)
1 min reading
Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера.
Обичах сладкото от смокини, но само баба можеше да превърне от него вълшебен еликсир.
Очите ù ме гледаха винаги с онази неизчерпваща обич, когато се въртях около нея.
Дъждът ромолеше, а нощите бяха най-трудни за мен.
Преследваха ме сенки, пищящата свирка на идващия и отминаващ влак, а мракът направо ме задушаваше.
Баба винаги ме приютяваше в топлата си прегръдка. Дълго галеше косите ми и шепнеше в ухото ми най-обичните думи.
И днес вали...
Плодът на смокинята е изпадал по земята. В килера ме чакат няколко буркана от онова незабравимо сладко.
Преследват ме сенки, а свирката на влака ми напомня, че часовникът върви напред, никога наобратно.
Две сълзи се стичат по лицето ми...
Мракът се е увил като въже около врата ми...
(вдъхнови ме стихотворението ,,Сладко от смокини'' на Мариан Кръстев) http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=286745
© Елeна All rights reserved.
