2.09.2012 г., 16:11 ч.

Историйка от живота (3) 

  Проза » Други
937 0 15
1 мин за четене

Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера.
Обичах сладкото от смокини, но само баба можеше да превърне от него вълшебен еликсир.

Можех с часове да наблюдавам малките ù пухкави ръце как работят усърдно.
Очите ù ме гледаха винаги с онази неизчерпваща обич, когато се въртях около нея.
Дъждът ромолеше, а нощите бяха най-трудни за мен.
Преследваха ме сенки, пищящата свирка на идващия  и отминаващ влак, а мракът направо ме задушаваше.
Баба винаги ме приютяваше в топлата си прегръдка. Дълго галеше косите ми и шепнеше в ухото ми най-обичните думи.
И днес вали...
Плодът на смокинята е изпадал по земята. В килера ме чакат няколко буркана от онова незабравимо сладко.
Преследват ме сенки, а свирката на влака ми напомня, че часовникът върви напред, никога наобратно.
Две сълзи се стичат по лицето ми...
Мракът се е увил като въже около врата ми...

(вдъхнови ме стихотворението ,,Сладко от смокини''  на Мариан Кръстев) http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=286745

© Елeна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петя и Галя благодаря ви момичета, че споделихте!
  • Хубаво е...
  • addicted-sp (Евгения Пешова) Благодаря ти, че сподели!
  • Красиво е!
  • Adri (Йордан Сачев)Благодаря сърдечно!
  • интересен и кратък като форма,за което те поздравявам!
  • Много ме радва присъствието ви на страничката ми! Благодаря ви, че споделихте!
    rozza (Радка Миндова)
    valia1771 (Ивон )
    antoan1antoan (Антоан Антонов)
    M1234567891 (Миночка Митева)
  • Ей, момиче, време е да затворим своите бурканчета със смокиново сладко...
    Поздрав за хубавия разказ!
  • Незабравими и скъпи спомени! Харесах!
  • Спомените...само те са ни останали от детството и колкото вървим нагоре с годините,все по-далечни остават те,но щом има хора, като теб да ни напомнят,значи още сме живи,още многократно ще се връщаме там,край огнището, където приседнала баба ни, разказваше щедро за нейното детство,а ако имаме шанса и ние да станем баби...това е животът-спомени! Привет!
  • От сърце благодаря на всички, че споделихте!
    ringo2 (Николай )
    oksimoron (Чо Ою )
    Eia (Росица Танчева)
    poeta (Илко Илиев)
    donkooooo (Донко Найденов)
    странница (Сеси )
    comeon (Септември )
    Eva55 (Евелина Стоянова)
  • Развълнува ме...
  • Много интересен разказ! А и аз също обичам сладко от ссмокини!
  • Спомени мили и тъй сладки! Благодаря ти за хубавия текст!
  • Сладко от смокини е една вкусна разкошотия..., - с орехи...!!!
Предложения
: ??:??