Из "Дневникът на една ранена алхимичка": Separatio et Illuminatio

🔸 Dies Solis – Separatio et Illuminatio 🔸

Денят на Слънцето. Отделяне и просветление. Денят на смисъла.

Sol lucet omnibus — Слънцето свети за всички.

Аз съм пламък, но вече не изгарям.

 Днес не руша, днес пресявам.

 Разделям златото от шлаката — не с гняв, а със светлина. 

Смирено, внимателно. 

В неделната златна светлина на съзнанието,

 аз извършвам Separatio —

 не като ликвидация, а като прочистване.

 Търпеливо, с вътрешна лупа, наблюдавам себе си.

 Отделям маските, страховете, проекциите.

 Не защото са били безполезни — а защото вече са ми тесни.

 Аз раста. А старото ме ограничава.

Аз ценя, а значи творя. Нови ценности означават ново творчество.

И тъкмо в този акт на преценка —

 настава Illuminatio:

 просветлението.

 Моят вътрешен Слънчев храм отваря вратите си.

 И един мъдър глас шепне през златния прах на времето:

"Който има защо да живее, ще понесе почти всяко как."

Да. Аз открих защо.

 И това “Защо” е моята лична способност да придам смисъл.

 На всяка среща. На всяко раняване.

 На всяко отхвърляне, което ме е приближило до центъра на самата мен.

Аз избрах да не бъда повече огледало на чужди сенки,

 а източник на светлина.

Светлината не просто грее. Тя разкъсва. Разкъсва булото на заблудата и ме излага пред огледалото на Истината.

 Не ми е студено. Не ме е страх. Готова съм.

Аз съм преминала през огъня на Calcinatio, през разтварянето в Solutio, през сгъстяването на Coagulatio, през възвишената Sublimatio и през смъртта на Mortificatio.

 И днес – аз не просто оцелявам.

 Днес – аз проглеждам. Виждам кристално ясно.

Видях болката си – и я обикнах. Видях изгубените си битки – и ги прегърнах. Видях празнотата – и не се изплаших. Защото,:

 "На човека може да бъде отнето всичко, освен едно – последната от човешките свободи – да избере своето отношение към всяка дадена ситуация."

Аз избирам.

 Избирам смисъла.

 Не защото го имам. А защото го създавам.

Illuminatio е не просто просветление – тя е обещание към себе си.

 Да не се върна назад.

 Да не омаловажа случилото се.

 Да не омаловажа себе си.

Днес цветовете на душата ми са злато, топъл бял кехлибар, огнено жълто. Ароматите на деня са зряла смокиня, цитрусова кора, благородна амбра и тамян. Плодовете на това просветление са вкусовете на праскова, печена круша с мед, зърна от бял пипер и шафран.

В мен вече няма нужда от мъст. Няма нужда от обяснения.

 Моят път е уникален – не защото никой друг не го следва, а защото аз го осмислих.

 Един от учителите ми би споделил: "Не е човекът, който пита за смисъла на живота. А животът е този, който пита човека."

И аз отговарям.

 Отговарям със светлина.

Вече не съм в търсене на любовта.

 Аз съм любов, която не се нуждае от обект, за да блести.

 Lux in tenebris lucet — Светлината свети в тъмнината.

Аз избирам да бъда път.

 А не посока, в която някой ме тласка.

В неделния ден на Слънцето,

 аз съм самата зора,

 която се ражда от своята нощ.

Аз съм Alchimilla Ignis.

Non iam ignis sum, solis sum

 Вече не съм огнена. Слънчева съм