Algol (Мария Митева)

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 5 🇧🇬

Въздухът около него беше толкова разреден, тъй липсващ, че напомняше на изкуствено създаден вакуум. Вибрациите от апаратите по стените престанаха да се усещат. Дори капките кръв по пода изглеждаха като застинали в кадър.
Бриллиант просто стоеше. И това беше напълно достатъчно, за да промени гравитац ...

Algol

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2025-12-11T07:34:12+02:00 42

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 4 🇧🇬

Задната стаичка беше толкова тясна, че дори въздухът се усещаше като смачкан пакет с дефектен кислороден филтър. Миришеше на древен метал, засъхнала кръв и стари биомодулни отломки, които някой някога е разглобявал тук — доброволно или като последен изход.
Лиска се огледа само веднъж — достатъчно, з ...

Algol

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2025-12-10T06:03:34+02:00 61

Откровено 🇧🇬

Без броня оставам, луната сияе,
събличам от себе си слоеве тайни
Не трепваш. Не бягаш. Така се играе,
макар и със риск да е сякаш безкрайно.
Защо ти го казвам? Защото ти вярвам, ...

Algol

Poetry » Love

2025-11-30T08:04:18+02:00 98

Не е съдба 🇧🇬

Дъхът ти есенен по мене пламва,
на устните разлива се горчиво,
трептя в очакване, гореща лава
из вените препуска диво.
Разрошва вятърът коси от нощи ...

Algol

Poetry » Love

2025-11-28T10:14:04+02:00 149

Алиса "Лиска" Лесовая- част 3 🇧🇬

Вътре цареше сумрак, пропит от цяла палитра шумове.
„Бяла Мъгла“ нямаше нужда от специално обзавеждане, за да разбереш къде точно си попаднал. Самите посетители бяха достатъчно кошмарен интериор.
Музиката се влачеше по пода като разярен ранен звяр, а над масите се носеше хриплива глъч, накъсана от с ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-11-27T06:48:38+02:00 119

А знаеш ли? 🇧🇬

А знаеш ли колко отрови изпих,
дордето през Мрака по тръни се влачех?
И смисъл открих, и във бездна го скрих
светликът за мен е най- тежко проклятие.
Гнездото си свих сред разруха и грях, ...

Algol

Poetry

2025-11-25T14:36:10+02:00 178 6

Алиса "Лиска" Лесовая- част 2 🇧🇬

Светлината в ниските нива не идваше от реклами, а от самия град. От тялото му.
От хилядите импланти и екзоскелети, които проблясваха като повредени звездни купове.
Алиса тръгна надолу по аварийната стълба. Под мигащите прожектори лицето ѝ изглеждаше като издялано от лед и решителност: подчертани ску ...

Algol

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2025-11-23T21:00:02+02:00 151

Алиса "Лиска" Лесовая- част 1 🇧🇬

Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...

Algol

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2025-11-20T20:12:09+02:00 162

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 7 🇧🇬

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...

Algol

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2025-11-18T16:24:17+02:00 181 4

Сияние 🇧🇬

Сенки по стените,
допир във мълчание,
поривът не пита,
шепне обещание.
Погледите – скрити, ...

Algol

Poetry » Love

2025-11-16T06:41:14+02:00 163

Не знаеш 🇧🇬

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...

Algol

Prose » Others

2025-11-11T19:39:50+02:00 158

Моите мъгли 🇧🇬

От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...

Algol

Poetry » Landscape, Philosophical

2025-11-09T17:43:47+02:00 208 2

Подмини 🇧🇬

На прага на душата ми не спират хо́ра,
обрасъл е със гняв, затулен от тъга.
Отдавна уморих се с видения да споря,
пороят на живота не свършва със дъга.
Оттатък, светлината, да тежи на други, ...

Algol

Poetry

2025-11-08T16:24:21+02:00 166

Черната лилия 🇧🇬

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...

Algol

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2025-11-06T22:03:00+02:00 211 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 6 🇧🇬

Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...

Algol

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2025-11-02T21:43:30+02:00 230 1 2

Ноември е тук 🇧🇬

Нощта се разлива — индиго в сребро,
Обляна от бледи лъчи на забрава.
Едничка надежда за ден и добро,
Миражът мъглив надалече отвява.
Вихрушка от листи танцува в гора, ...

Algol

Poetry » Landscape, Acrostics

2025-11-01T06:41:37+02:00 208

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 5 🇧🇬

Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...

Algol

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2025-10-30T19:24:50+02:00 325 1

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 4 🇧🇬

“Не ме мрази. Не още.”
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-10-28T19:33:38+02:00 342 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 3 🇧🇬

Нощта в онази част на Вал’Мира бе ефирна и мирна — небето приличаше на кристален купол, в който две светила, слънце и луна, се взираха едно в друго без да мигат.
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...

Algol

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2025-10-26T11:50:21+02:00 264 1 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 2 🇧🇬

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...

Algol

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2025-10-24T20:00:19+03:00 297 2

Проект "Ехо" 🇧🇬

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...

Algol

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2025-10-23T06:12:39+03:00 195

Последната плачеща 🇧🇬

Светът бе загинал тихо. Не в експлозия, нито в славен сблъсък на сили — а в едно дълго, мълчаливо разпадане, в което дори въздухът бе приел необратимото. Краят, след който нямаше да съществува нищо друго.
Арила стоеше на ръба на скалата. Пустинята отвъд бе сякаш от стъкло. Небето приличаше на рана, ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-10-21T05:19:38+03:00 198

Средкосмично 🇧🇬

Под лунния сърп сред нощта от коприна
оплитам от нишките мрачни воала,
със който покривам лика тъй невинен
на крехка мечта, до жарава изтляла.
Заслон и утеха е булото бурно, ...

Algol

Poetry » Landscape

2025-10-20T07:53:37+03:00 290

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 38+ епилог 🇧🇬

Нощта над Майтеа бе тъй спокойна и лишена от звуци, че сякаш дори въздухът не дишаше. Платото Елан`Раан стоеше застинало в синкав мрак, реките пъплещи покрай него се бяха превърнали в огледала, а дърветата шепнеха молитви без звук.
От външния свят долиташе само едно — трептенето на светлината, улавя ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-10-18T22:25:38+03:00 298 1 3

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 37 🇧🇬

Бяха изминали няколко месеца от схватката на Първичния огън със Светлината и Мрака. Стихийниците и Първите сключиха пакт, в името на добруването на континентите и кралствата си.
Децата на Еквалис се бяха завърнали у дома и се подготвяха за планираните вълнуващи промени. Ин`Велор склониха, въпреки го ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-10-15T12:42:00+03:00 325 1 2

Сияен лъч 🇧🇬

Листа и спомени се ронят,
въздишки тайнствено шептят,
съдби из етера се гонят,
с криле от вихрите летят.
В очи- небето неразбрано ...

Algol

Poetry » Love, Landscape

2025-10-12T07:36:24+03:00 183

Ес`Таре́л:Сърцето на стихиите- част 36 🇧🇬

Това не бе просто място. Това бе състояние на съществуване, в което светът бе разтворен до съставните си елементарни частици.
Нямаше посока, нямаше горе или долу — само безкрайна субстанция, която приличаше на течност и на въздух едновременно. Плътна, но неосезаема. Тъмнина, която не беше черна — по ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-10-09T22:13:13+03:00 337 1 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 35 🇧🇬

Разлюляното небе се разтвори като раздрано платно между светлината и мрака. Мълнии, вихри и пламъци се извисяваха над разпенените води, където самото пространство пулсираше в ритъма на древен гняв.
Таласия стоеше в центъра на бурята — сияние от сребристо и тюркоазено, събираща в себе си дълбините на ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-10-08T14:54:41+03:00 257 4

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 1 🇧🇬

Предговор:
Герои:
Елейара- дъщеря на сянката и слънцето
Мирандел- воин на Светлината,
Тенебрил- княз на Мрака ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-10-05T16:23:49+03:00 314 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 34 🇧🇬

Дворцовата зала, която поначало бе огромна, сега бе приела доста по-мащабни размери, препълнена от множеството благородници, но и глави на стари стихийни родове. Само че колкото и грамадна да беше, тя изглеждаше немислимо тясна за напрежението, което се нагнетяваше там в момента.
Колони от син мрамо ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-10-04T18:27:22+03:00 288 1

Октомври 🇧🇬

Оловно е, сивее, миришещо на дим,
небето на Октомври- чудак непредвидим.
Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,
в пръстта, пропита с влага- последният покров.
По устните се стича дъждът като обет, ...

Algol

Poetry » Landscape

2025-10-01T23:52:23+03:00 166

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 33 🇧🇬

Ерион се усмихна широко, а смехът му отекна като далечен гръм докато се обръщаше към Езерил:
— Ти носиш духа ми. Слаб засега, но истински. Мислиш ли, че можеш да завихриш буря срещу мен? Или да полетиш натам, където дори бурите се боят да идат? Да стигнеш Космоса?
Езерил, задъхан, с раздрано лице и ...

Algol

Prose » Science fiction & fantasy

2025-09-30T20:33:57+03:00 240

Елегия 🇧🇬

Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...

Algol

Poetry » Landscape, Philosophical

2025-09-28T19:44:12+03:00 175 1

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 32 🇧🇬

Нощта над вулканичния остров кънтеше от рева на бурните ветрове и трясъка на вълните, блъскащи се в почернелите от сажди скали. „Сребърната сирена“ бе навлязла право в окото на хаоса — в битка, която нямаше нищо общо с обикновено пиратско сражение.
По палубата, осветена от зловещи проблясъци на огън ...

Algol

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2025-09-27T18:26:06+03:00 314 1

Тъжнопад 🇧🇬

Венчана за плача на небесата
воала си повдигна над света,
че ложето ѝ брачно е земята,
постлана със цветя на вечността.
Златистите огньове минзухари ...

Algol

Poetry » Landscape

2025-09-26T21:33:04+03:00 195

Есенен стих 🇧🇬

Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...

Algol

Poetry » Landscape, Philosophical

2025-09-23T22:20:10+03:00 343 2 9

Един есенен ден в Пазарджик 🇧🇬

Една (Не)смешна история
Счупеното носи щастие, а да пипнеш коминочистач е на късмет. Ей ме на и мен— един пишман коминочистач, навръх Деня на Независимостта, нарамила стълба, кофа и кюнец, с безжична слушалка в едното ухо и телефон в задния джоб. Хич не съм за пипане, предвид факта, че съм “ красави ...

Algol

Prose » Humorous

2025-09-23T07:21:17+03:00 225 3 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 31 🇧🇬

“Какво ли щеше да стори на мое място Иренвейл? Едва ли би се отчаяла. Но не би затаила и гняв. Гневът означава нарушаване на Баланса. Не, Иренвейл не би си го позволила. Години тренировки да отидат на вятъра. Години подготовка за да срещне съдбата си на Сърцевезница… И сега най-вероятно се поболява ...

Algol

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2025-09-21T22:21:58+03:00 312 1

Ес` Таре́л:Сърцето на стихиите- част 30 🇧🇬

Домът на Керелин не напомняше на крепост или на дворец. Той бе изграден в съзвучие със земята, водата и небето, сякаш самата природа бе пожелала да го приюти в утробата си. Каменни тераси се спускаха надолу по зелените склонове, пресечени от мрежа от бистрите канали, които носеха планинска вода и я ...

Algol

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2025-09-19T14:04:31+03:00 302

Болест 🇧🇬

В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...

Algol

Poetry » Landscape

2025-09-18T11:11:50+03:00 220 4