Algol
340 results
Алиса "Лиска" Лесовая- част 3 🇧🇬
Вътре цареше сумрак, пропит от цяла палитра шумове.
„Бяла Мъгла“ нямаше нужда от специално обзавеждане, за да разбереш къде точно си попаднал. Самите посетители бяха достатъчно кошмарен интериор.
Музиката се влачеше по пода като разярен ранен звяр, а над масите се носеше хриплива глъч, накъсана от с ...
„Бяла Мъгла“ нямаше нужда от специално обзавеждане, за да разбереш къде точно си попаднал. Самите посетители бяха достатъчно кошмарен интериор.
Музиката се влачеше по пода като разярен ранен звяр, а над масите се носеше хриплива глъч, накъсана от с ...
95
Алиса "Лиска" Лесовая- част 2 🇧🇬
Светлината в ниските нива не идваше от реклами, а от самия град. От тялото му.
От хилядите импланти и екзоскелети, които проблясваха като повредени звездни купове.
Алиса тръгна надолу по аварийната стълба. Под мигащите прожектори лицето ѝ изглеждаше като издялано от лед и решителност: подчертани ску ...
От хилядите импланти и екзоскелети, които проблясваха като повредени звездни купове.
Алиса тръгна надолу по аварийната стълба. Под мигащите прожектори лицето ѝ изглеждаше като издялано от лед и решителност: подчертани ску ...
126
Алиса "Лиска" Лесовая- част 1 🇧🇬
Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...
138
Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 7 🇧🇬
Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...
165
4
Моите мъгли 🇧🇬
От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...
189
2
Черната лилия 🇧🇬
Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
199
2
Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 6 🇧🇬
Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...
214
1
2
Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 5 🇧🇬
Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...
308
1
Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 4 🇧🇬
“Не ме мрази. Не още.”
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...
324
2
Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 3 🇧🇬
Нощта в онази част на Вал’Мира бе ефирна и мирна — небето приличаше на кристален купол, в който две светила, слънце и луна, се взираха едно в друго без да мигат.
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...
254
1
2
Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 2 🇧🇬
Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...
283
2
Проект "Ехо" 🇧🇬
– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...
183
Последната плачеща 🇧🇬
Светът бе загинал тихо. Не в експлозия, нито в славен сблъсък на сили — а в едно дълго, мълчаливо разпадане, в което дори въздухът бе приел необратимото. Краят, след който нямаше да съществува нищо друго.
Арила стоеше на ръба на скалата. Пустинята отвъд бе сякаш от стъкло. Небето приличаше на рана, ...
Арила стоеше на ръба на скалата. Пустинята отвъд бе сякаш от стъкло. Небето приличаше на рана, ...
187
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 38+ епилог 🇧🇬
Нощта над Майтеа бе тъй спокойна и лишена от звуци, че сякаш дори въздухът не дишаше. Платото Елан`Раан стоеше застинало в синкав мрак, реките пъплещи покрай него се бяха превърнали в огледала, а дърветата шепнеха молитви без звук.
От външния свят долиташе само едно — трептенето на светлината, улавя ...
От външния свят долиташе само едно — трептенето на светлината, улавя ...
281
1
3
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 37 🇧🇬
Бяха изминали няколко месеца от схватката на Първичния огън със Светлината и Мрака. Стихийниците и Първите сключиха пакт, в името на добруването на континентите и кралствата си.
Децата на Еквалис се бяха завърнали у дома и се подготвяха за планираните вълнуващи промени. Ин`Велор склониха, въпреки го ...
Децата на Еквалис се бяха завърнали у дома и се подготвяха за планираните вълнуващи промени. Ин`Велор склониха, въпреки го ...
310
1
2
Ес`Таре́л:Сърцето на стихиите- част 36 🇧🇬
Това не бе просто място. Това бе състояние на съществуване, в което светът бе разтворен до съставните си елементарни частици.
Нямаше посока, нямаше горе или долу — само безкрайна субстанция, която приличаше на течност и на въздух едновременно. Плътна, но неосезаема. Тъмнина, която не беше черна — по ...
Нямаше посока, нямаше горе или долу — само безкрайна субстанция, която приличаше на течност и на въздух едновременно. Плътна, но неосезаема. Тъмнина, която не беше черна — по ...
319
1
2
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 35 🇧🇬
Разлюляното небе се разтвори като раздрано платно между светлината и мрака. Мълнии, вихри и пламъци се извисяваха над разпенените води, където самото пространство пулсираше в ритъма на древен гняв.
Таласия стоеше в центъра на бурята — сияние от сребристо и тюркоазено, събираща в себе си дълбините на ...
Таласия стоеше в центъра на бурята — сияние от сребристо и тюркоазено, събираща в себе си дълбините на ...
245
4
Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 1 🇧🇬
Предговор:
Герои:
Елейара- дъщеря на сянката и слънцето
Мирандел- воин на Светлината,
Тенебрил- княз на Мрака ...
Герои:
Елейара- дъщеря на сянката и слънцето
Мирандел- воин на Светлината,
Тенебрил- княз на Мрака ...
303
2
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 34 🇧🇬
Дворцовата зала, която поначало бе огромна, сега бе приела доста по-мащабни размери, препълнена от множеството благородници, но и глави на стари стихийни родове. Само че колкото и грамадна да беше, тя изглеждаше немислимо тясна за напрежението, което се нагнетяваше там в момента.
Колони от син мрамо ...
Колони от син мрамо ...
259
1
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 33 🇧🇬
Ерион се усмихна широко, а смехът му отекна като далечен гръм докато се обръщаше към Езерил:
— Ти носиш духа ми. Слаб засега, но истински. Мислиш ли, че можеш да завихриш буря срещу мен? Или да полетиш натам, където дори бурите се боят да идат? Да стигнеш Космоса?
Езерил, задъхан, с раздрано лице и ...
— Ти носиш духа ми. Слаб засега, но истински. Мислиш ли, че можеш да завихриш буря срещу мен? Или да полетиш натам, където дори бурите се боят да идат? Да стигнеш Космоса?
Езерил, задъхан, с раздрано лице и ...
223
Елегия 🇧🇬
Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...
165
1
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 32 🇧🇬
Нощта над вулканичния остров кънтеше от рева на бурните ветрове и трясъка на вълните, блъскащи се в почернелите от сажди скали. „Сребърната сирена“ бе навлязла право в окото на хаоса — в битка, която нямаше нищо общо с обикновено пиратско сражение.
По палубата, осветена от зловещи проблясъци на огън ...
По палубата, осветена от зловещи проблясъци на огън ...
294
1
Есенен стих 🇧🇬
Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...
329
2
9
Един есенен ден в Пазарджик 🇧🇬
Една (Не)смешна история
Счупеното носи щастие, а да пипнеш коминочистач е на късмет. Ей ме на и мен— един пишман коминочистач, навръх Деня на Независимостта, нарамила стълба, кофа и кюнец, с безжична слушалка в едното ухо и телефон в задния джоб. Хич не съм за пипане, предвид факта, че съм “ красави ...
Счупеното носи щастие, а да пипнеш коминочистач е на късмет. Ей ме на и мен— един пишман коминочистач, навръх Деня на Независимостта, нарамила стълба, кофа и кюнец, с безжична слушалка в едното ухо и телефон в задния джоб. Хич не съм за пипане, предвид факта, че съм “ красави ...
213
3
2
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 31 🇧🇬
“Какво ли щеше да стори на мое място Иренвейл? Едва ли би се отчаяла. Но не би затаила и гняв. Гневът означава нарушаване на Баланса. Не, Иренвейл не би си го позволила. Години тренировки да отидат на вятъра. Години подготовка за да срещне съдбата си на Сърцевезница… И сега най-вероятно се поболява ...
298
1
Ес` Таре́л:Сърцето на стихиите- част 30 🇧🇬
Домът на Керелин не напомняше на крепост или на дворец. Той бе изграден в съзвучие със земята, водата и небето, сякаш самата природа бе пожелала да го приюти в утробата си. Каменни тераси се спускаха надолу по зелените склонове, пресечени от мрежа от бистрите канали, които носеха планинска вода и я ...
289
Ес`Тарел: Сърцето на стихиите- част 29 🇧🇬
Таласия се беше облегнала на прозрачната повърхност на конзолата и следеше холограмата, на която пламъци и вихри раздираха палубата на „Сребърната сирена“. Очите ѝ — сини, студени и бездънни като дълбините на океана — блестяха в отенъка на нещо средно между любопитство и отегчение.
— Виж ги ти, пода ...
— Виж ги ти, пода ...
309
Божествен допир 🇧🇬
Преди да пропадна в смолистия ад,
танцувах със сенки в среднощния хлад,
отекваха стъпки, замлъкна нощта,
въздъхна ефирът, изтля и свещта .
Изгаря духът ми, посипва се прах, ...
танцувах със сенки в среднощния хлад,
отекваха стъпки, замлъкна нощта,
въздъхна ефирът, изтля и свещта .
Изгаря духът ми, посипва се прах, ...
186
