Из моите мисли.
И някой ден ще се сетиш за мен. Как те обичах, как дадох душата си за теб.
Бях ли глупава да мисля, че ме обичаш?
Беше ли истински...или всичко се разми във времето?
И вярвай ми, благодаря ти...научи ме, че мога и сама. Да не съм зависима.
Понякога трябва да си тръгнем, не защото е по-лесно, а защото само това е спасението.
Често нещата са неизбежни.
Казват, че човек се влюбва силно и искренно веднъж в живота. Дали е така, не знам.
Но знам, че ти беше тази моя любов и след теб ми е трудно да дам сърцето си на друг.
Не мога да се доверя.
И превърнах ли се в егоист? Че се съхранявам така упорито, поставям своите нужди на първо място.
И дали сега ме обичат истински, така както аз обичах теб...
Но не мога да се отворя за тази нова любов.
А бях от тези, които вярват сляпо в любовта.
Успя да промениш дори и това.
Но ще си спомниш за мен, когато имаш нужда от топлина..
Ще си спомниш, че си я получавал, но не си я оценил.
М.
© mary13 All rights reserved.
