Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и често-често повръщаше през борда... Никак не ù понасяше добре това плаване.
Оказа се, че Но Щен Вълк е единственият от нашите познайници, който владее умението да спи в люлеещ хамак на люлеещ се кораб и сега блажено дремеше.
Ко Та Рак и Мрънкалото, след като установиха, че не умеят да спят в корабни хамаци, тоест след като се изръсиха по няколко пъти от тях, си бяха постлали леглата в два от ъглите на каютата и пригласяха на Но Щен Вълк.
Гар Ван оказваше морална подкрепа на леко позеленялата черна пантера и също зяпаше отнесено морето. По някое време покрай тях мина помощник-капитанът и подхвърли подигравателно по адрес на пантерата:
- Мисля, че няма смисъл да ù даваме храна, защото тя така или иначе я изхвърля в морето...
- Хъм! - изсумтя сенчестата.
- Става - изръмжа Черната Пантера Ра, чиито нерви бяха сериозно опънати от морската болест. - Тогава обаче ще те изям теб, а после ще те повърна в морето... А, къде изчезна този?!
- Сърби ме езикът! - измърмори Ко Та Рак.
- Тихо! - скастри го Но Щен Вълк. - Сдържай се, обещахме да се държим прилично!
- Ама много ме сърби! - настояваше котакът.
- Моля те, не се заяждай! - сръчка го и Черната Пантера Ра.
- Ако още веднъж кажеш това - размаха нокът в негова посока майка му. - Ще ти измия устата със сапун!
- С какъв вкус? - поинтересува се котачето.
- Сапуните имат аромат, а не вкус!
- Ооо... - разочарова се Мър Мър.
- Какво е това? - попита ефрейтор Ко Та Рак.
- Водопад - отговори му Капитан.
- И какво да го правя?! - учуди се котакът.
- Плувай го - сви рамене капитанът. - Нагоре...
- Хъм - изсумтя Ко. - Дали наблизо има авариен изход?
- Ти си тотално изтрещял! - възкликна Капитан.
- Нямам друг избор - сви рамене Ко Та Рак. - Гениалността дава странични ефекти.
- Спокойно имам план - небрежно махна с лапа Ко Та Рак.
- Какъв? - панически извикаха останалите в един глас.
- Е... - усмихна се накриво котакът. - Още не съм го измислил.
- По-добре изчакайте с яденето - посъветва ги Капитан.
- Да изчакаме с яденето ли?! - не повярва на ушите си Ко Та Рак.
- Анатема! Анатема!!! - добавиха своето възмущение Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк.
- Вие мислите ли за друго освен за ядене - презрително сбърчи нос капитанът.
- Само ако се наложи... - махна с лапа котакът.
- Добре де - уморено въздъхна Шира. - Толкова ли ти е трудно да помислиш малко предварително?!
- Не - сви рамене Мър Мър. - Обаче не ми е приятно...
- Чакай, чакай, така не може! - възкликна ефрейтор Верг.
- Какво? - учуди се Но Щен Вълк.
- Не "какво", а "защо"! - поправи го ефрейторът.
- Защо "защо"? - попита вълкът.
- За да разбереш защо не може - сви рамене Верг.
- Преди това трябва да разбера какво не може - също сви рамене Вълк.
- А?! - сепна се ефрейторът. - Ама не ти ли казах?!
- Не.
- Ооо...
- Заобиколени сте! - извика водачът на легионния отбор.
- Обичам да съм център на вниманието - ухили се Сянка.
- Какъв е планът? - прошепна ефрейтор Верг.
- Обмислихме го само до тук... - прошепна в отговор Но Щен Вълк.
- Това ли е целият план?! - не повярва на ушите си ефрейторът, макар че на чии уши можеше да вярва ако не на своите.
- Амиии... да - смотолеви вълкът.
- Хъм - изсумтя Верг и се огледа подозрително наоколо. - Да не би да участвам в скрита камера?!
- Хайде да импровизираме - подкани ги Гар Ван.
- Ох! - тежко въздъхна ефрейтор Верг. - Заобиколен съм от полуидиоти!
- Полу?! - възмути се Черната Пантера Ра. - Обиждаш ни!
- Да импровизираме ли? - зарадва се Сянка. - Харесва ми този план.
- Хей, Верг - подвикна Фи Тил. - Ще ми помогнеш ли?
- Не - категорично отказа ефрейтор Верг и се ухили глуповато. - Ще возя вълците на въртележката...
- Не съм искала да те слушам казваш - разпеняви се Гар Ван. - Интересно, обикновено обръщам внимание на всяко произнесено в мое присъствие изречение и го запомням. Условието е едно-единствено - в изречението трябва да има поне мъничко смисъл.
- Подиграваш ли ми се?! - изръмжа Върг.
- Забеляза ли? - гадничко се усмихна сенчестата. - Поздравявам те, издържа предварителния тест за съобразителност...
- Добре - съгласи се Черната Пантера Ра. - Има само един малък проблем.
- Какъв? - попита Сержант.
- Вече тръгнахме - сви рамене пантерата.
- Е и? - не разбра сержантът.
- Значи вече сме започнали - добави Ра.
- Е и?
- Как така "е и"?! - възмути се от това тотално неразбиране Черната Пантера Ра. - Няма начин да се откажем от нещо вече започнато!
- Ахааа - проточи Сержант.
- Какво "ахааа"? - подозрително го погледна под вежда пантерата.
- Значи така успявате да си докарате толкова много неприятности...
- Ко, защо толкова много харесваш философията? - попита една вечер Черната Пантера Ра.
- Много приятна наука - отговори й Ко Та Рак. - В нея няма грешни отговори.
- Ахам - замислено кимна пантерата.
- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк, който "случайно" подслушваше разговора им. - Ами ако се окаже, че няма верни отговори...?
- Пръх! - недоволно изпръхтя котакът. - Но, престани!
- Леле! - хвана се за главата Гар Ван. - Защо си се облякъл така?!
- Яко е, нали? - доволно се ухили Уа Шо Ро.
- Сякаш богът на модата е повърнал - сви рамене сенчестата.
- Хъм! - изсумтя грингърът и озадачено се огледа в огледалото.
- Гар Ван! - изшептя Мрънкалото. - Не така грубо! Знаеш ли с какъв ентусиазъм си избираше парцал... дрехите!
- Хъм - изсумтя под нос Ръмжачът и забърза в посока на приглушените гласове. Когато влезе в стаята завари Но Щен Вълк и Вълк в Сянка, всеки от тях захапал по край на едно одеяло, да спорят с приглушени по разбираеми причини гласове*. - ХЕЙ! - извика алфата.
- Д'ъ? - въпросително изсумтяха другите два вълка.
- Престанете! Не се карайте така!
- А к'ък д'ъ с'ъ карам'ъ?! - отново синхронно попитаха те.
- Ъъъ... - проточи Ръмжачът леко шашнат от този неочакван отговор. - Връзката помежду ви е по-важна от вещите ви.
- Хъм - изсумтя под одеяло Но Щен Вълк. - Мразя, когато цитира късметчета от курабийки!
- И аз - сви рамене Вълк в Сянка. - Обаче късметчетата са от кафе!
- Курабийки! - настоя на своето Но и изплю одеялото.
- Кафе! - не отстъпи Сянка и също пусна одеялото.
- Курабийки!
- Кафе!
- Оф! - плесна се по челото Ръмжачът. - Понякога сте нетърпими!
------
* Все пак бяха захапали одеяло.
- Хъм - недоволно изсумтя Гар Ван гледайки критично разсипаната кофа за боклук.
- Това е послание - мъдро кимна Шира. - Въпросът е за кого...
- Аааа!!! - страшен писък раздра тишината.
- Какво стана?!?! - шашна се Ко Та Рак.
- Ооо - небрежно махна с лапа Ко Те. - Мър Мър откри топлата вода.
- Или по-скоро врялата - сви рамене Мър Мяу.
- Викали сте ме, сър! - изкозирува ефрейтор Фи Тил
- Така ли - вдигна вежда Сержант. - Защо?
- Не зная - сви рамене ефрейторът. - Надявах се вие да ми кажете!
- Хъм - небрежно махна с ръка сержантът. - Нищо, свободен си, а като се сетиш - ела пак...
- Ъъъ... - озадачено се почеса по тила Фи Тил. - Ами добре.
- Никой не вижда нощта и какво точно се крие в мрака, не че не можете, просто отказвате да повярвате, че нещо се крие там и ви наблюдава от тъмнината...
- Хей, Сянка - провикна се Ко Та Рак. - Стига си бърборил и включи най-после тази лампа!
- Хей? - потупа рамото на омърлушеното котараче Но Щен Вълк. - Какво има?
- Ами... хлип - изхлипа Мър Мър. - Изкълчих си домашното...
- Ооо - небрежно махна с лапа вълкът. - А пък аз си помислих, че е нещо сериозно.
Гар Ван го погледна със страшния си поглед.
- Този поглед не ме плаши - небрежно махна с лапа Ко Те.
Тогава Гар Ван го погледна с много страшния си поглед.
- Добре де, плаши ме - призна си котарачето и послушно се върна в стаята си.
- Ко - посочи надолу Но Щен Вълк. - Обувката ти се е развързала.
- Ооо - машинално клекна да я върже котакът. - Хей, но аз не нося обувки... ВЪРНИ МИ ЧИПСА!!!
- Но?
- Здравей, Гар Ван - приветливо се усмихна Но Щен Вълк. - Как си?
- Добре - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- Майка ми ме е научила да бъда учтив...
- УААРРР!!! - нещо невъобразимо, неописуемо и огромно се надигна от блатото, може би даже самото блато бе оживяло.
- На бой! - изръмжа Но Щен Вълк. - Вълча формация!
- Но - хвана го за опашката Сянка. - Шансът да го победим е около 10000 към 1.
- Ооо... - проточи вълкът.
- И ние сме едното - уточни сянката.
- Ооо... - отново проточи Вълк.
- Какъв е шансът това да е вегетарианец? - попита Ко Та Рак.
- Предлагам рязко отдалечаване в обратна посока - делово предложи Черната Пантера Ра.
- Тоест да бягаме? - попита Но Щен Вълк.
- Правилно... - сви рамене пантерата и търти да изпълнява съвета си.
- Какво ще кажеш? - доволно попита Мрънкалото.
- Не знам - сви рамене Ко Та Рак. - Изглеждат ми толкова... кръгли.
- Но това са топки! - възкликна рисът. - Какви да бъдат, ако не кръгли...?!
- Ооо... ами добре.
- Хъм - изсумтя Мрънкалото. - По-луд си, отколкото смятах.
- Скромността никога не ми е била присъща... - скромно махна с лапа котакът.
- За перко като теб това не е проблем - измърмори под нос рисът.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.