12.11.2010

Полет

Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да минавам през нея. Въпреки това аз бавно се приближих до нея и я отворих. Гледката беше невероятна. Зад тази врата аз усетих голямо, дори огромно количество енергия и свобода. Без да се замисля дали тези, които упражняваха контрол, ще ми направят проблем, аз скочих през вратата. В следващия момент полетях надолу. Беше малко тъмно и странно. Усещах вятъра първоначално или поне го чувах. Когато се огледах, аз видях най-прекрасната гледка ( за мен). Стори ми се, че летях в открития космос и виждах други системи и галактики с различните им цветове. Беше невероятно. След това мисля, че разперих ръце и поех контрол над полета си. Там имаше и други, които летяха (също бяха преминали забранената врата и контрола). Един ме настигна и му казах да се връща, защото е забранено това, което правим. А той, мисля, че ми отвърна:

-        Няма значение.

Полетът беше доста дълъг, а движението надолу спираловидно. В това празно и синкаво пространство аз забелязах още неща и това бяха странни летящи острови, които аз подминавах. Или поне на такива ми заприличаха. Въртенето и изобщо самият полет се извършваха с много голяма скорост. След няколко минути полет аз изгубих зрителен контакт с нещата, които се случваха около мен. В следващия момент се озовах пред друга врата. Вече бях на „Земята!?“, отново пред друга врата.

   Сив и тъмен коридор. Не съм сигурен дали имаше прозорци, но всичко беше в тъмносив цвят – стените на коридора, тавана, пода, вратите. С бърза крачка пристъпих към вратата и влязох в стаята. Там имаше единично легло, масичка с нощна лампа и стол. Осветлението е слабо. Вътре има момиче. Приближавам се до нея и се оказва, че е моя бивша съученичка от гимназията. Взаимно се зарадвахме един на друг. Тя ме попита:

-        Какво правиш тук?

-        Ами избягах. Минах през вратата и сега ме търсят.

-        Аз ще те скрия. Тук си на сигурно място, не се притеснявай.

Тук настъпи момент на мълчание и в следващия момент аз седнах на леглото, облягайки се назад. Преди това се целунахме с език. Лягайки на леглото, аз си разкопчах дънките и си извадих пениса, а тя започна да ми духа. Заиграхме се така малко и тъкмо започнахме същинската част от секса и на вратата се почука. Търсеше ме едно момиче ( Камелия). Усетих, че ме издирва от доста време и се опитва да ме прибере (върне) там, откъдето бях избягал. Мислех да се скрия някъде в стаята и да си замълча, за да не ме намери, но май нямаше къде да се скрия. Разположението на стаята не позволяваше. Аз и момичето бяхме чисто голи, когато Камелия отвори вратата и влезе. Тя  ни видя и попита:

-        Какво правиш тук? „ТЕ“ те издирват. Трябва да се връщаш незабавно.

   Аз ù отговорих, че нямам намерение да се връщам отново там. В следващия момент образът започна да се затъмнява и изчезна. Появих се на друго място. Бях с други хора. Вече се намирах тук, в моя квартал в София. Видях трамвайната линия, която минава пред блока ми. Продължих в съседната уличка. Там се озовах на „автомобилен паркинг“. С мен беше семейството ми – майка ми, сестра ми и може би още един или двама, които не си спомням. Единият предполагам, че е бил баща ми, но четвъртият човек и идея си нямам кой е бил. Тръгнахме към огромен магазин, който ми се стори, че беше БИЛЛА. Той беше много странен. Първоначално минахме покрай един щанд за сладкиши, но го подминахме. Той се намираше вляво от мен. Малко по-напред и в дясно имаше стълби и втори етаж или може би полуетаж. От там купихме един голям пакет тоалетна хартия, или поне на такова ми приличаше, и други неща. Предлагаше се много разнообразна храна. Не си спомням дали съм ял от нея. Мисля, че не съм си купувал, или поне и да съм купувал, не съм ял. Там се получи леко объркване и изгубване. За момент се изгъбихме със семейството ми. Аз останах сам. Чувах как се говори около мен. Усещах хората около мен. Всичко беше нереално чисто и подредено. Осветлението беше много приятно. Нито много силно, нито много слабо, но все пак се открояваше от осветлението, което си имаме тук на земята всъщност. Някак си изпъкваше по доста странен начин. Държах торби с покупки до колкото си спомням. Усетих, че родителите ми (или тези, с които бях там и бяха с мен) ме търсят. Тогава тръгнах в обратна посока, към паркинга. Върнах се по същите стъпала и се спрях на първия щанд, който преди това подминах. Там се спрях и започнах да разглеждам какво има. Продавачката беше изключително мило и младо момиче ( доста симпатична). Мисля, че се опитваше да ме накара да си купя от нейната стока. И тъкмо щях да го направя, когато семейството ми се появи и ме разсеяха от идеята за покупка от този щанд. Казаха ми, че нямаме време и бързаме. Трябва да се прибираме и нямаме излишни пари за подобни неща. Тогава момичето започна да се занимава с други неща. Тя започна да украсява една малка триетажна тортичка приличаща на сватбена. Слагаше й отстрани нещо като листенца за украса.Тази малка торсичка ми се стори доста подозрителна. Някак си излъчваше желание да я купиш. И изобщо в този момент нещо се промени в цялото усещане на нещата. Вгледах се в тортата за около десетина секунди, след което картината отново ми се изгуби.