Mar 7, 2009, 9:12 PM

Избор

  Prose » Letters
1.3K 0 0
1 min reading

 



 

   Добро утро, Боб!

 


   Вчера ходих на пазар, щом излязох от магазина пред мен блесна изключителното и прелестно шоколадово дърво, Боб, не знам как успях да откъсна очи от него! Подминах го с две стъпки и в този момент жената се спря да купува домати. Краката ми трепереха, Боб, застанах с гръб към дървото,  но напираше невероятното желание да се обърна. Какво ли щеше да стане, ако се бях обърнал, Боб? Жената се забави много повече, отколкото можех да понеса, Боб! Някак се прибрахме, но не можех да спра малката нощна музика в главата си, Боб.
   Боб, мисля, че наскоро съм обезумял! Започвам да го виждам навсякъде, постоянно е в сънищата ми. Защо го сънувам, Боб, помогнете ми! Мисля, че съм готов да изневеря на жена си с него, какво да направя, защо ме привлича толкова?
   Боб, има и друго, напоследък се замислям за самоубийството.
   Не мога ли просто да скоча от най-високия покрив и да падна върху асфалтираната уличка до най-близкото училище? До всяко училище трябва да има поне по една по височка сграда, за да могат всички ученици да се мятат когато си пожелаят, да живее ученическото право. И ученикът е човек, също като нас! Човекът има правото да избира как да умре, може да го остави просто на съдбата или може да избере да не е зависим от нищо поне веднъж в живота си! Нали знаете, Боб, не всеки е достатъчно силен да го направи, не се отчайвайте, няма да изчезне населението на планетата. Разбирам, че би било модерно да се самоубиваш, все пак е само веднъж в живота, но не ставайте песимистичен, Боб, не е възможно на всеки да му допадне идеята за дългия полет.
  Боб, мисля, че и вие трябва да помислите за правото на избор, не сте ли си мислили за възможностите, които може да изникнат, когато си дойдете вкъщи? Аз мисля, че е повече от необходимо да прекратите спора със съвестта си, все пак трябва да си поживеете преди да се самоубиете.
   Помислете над думите ми, Боб!
   Убийствено ваш, до гроб - Ноа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Шандуркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...