Изгрев
"Пия Туборг. Понякога кафе.
После заспивам и се будя в съня си..."
Цитат от e-mail, получен през август...
Понякога спя. Друг път дори сънувам. После се будя и съм част от странно съновидение. Някой мечтаят за романтичния залез. Други очакват изгрева с нетърпелив гъдел. Аз ли? Аз чакам нощта. Слят с мрака, лежа заровен в пясъка на плажа и гледам звездите. Песъчинки по дланите ми, под дрехите, в обувките, сред косите. Лежа, слушам морето и броя падащите звезди.
Една.
Пожелавам си приказна мечта, сбъдната, красива любов. Като приказките, които ми четеше баба. Но това беше отдавна.
Момиче с дълги чупливи коси. Приближава се с леки стъпки, толкова леки, че дори не оставят следи по пясъка. Усмихва се. Устните й се разтварят толкова широко, сякаш това е бездна, която може да погълне целият океан... Зъбите й - бели като перлички от неоткрити морски миди. Стига до мен. Носи невероятен лилав бански със зелени нишки. Гърдите й се поклащат при всяка крачка. Бедрата и се движат леко и елега ...