Талисманът
Уонго-Бонго стоеше целият плувнал в пот. Гледаше тъпо, изсеченото в скалата празно хранилище и не искаше да повярва. Някой беше откраднал талисмана на селото. Злото настъпваше вероломно и със страшна сила. Преди седем луни, след безпаметен запой и преяждане на свински крачета с чесън, с доволна усмивка и пот на челото, Умба-Лумба – неговия баща и вожд на племето, напусна този свят завинаги и предаде душата си на боговете. Като най-голям син, Уонго-Бонго беше в правото си да го наследи.
След пищна церемония, поздравления и възхвали към новия вожд, стовариха върху раменете му всичките проблеми на селото. За миг изчезнаха безгрижните скитания в зелената джунгла, препичането на слънце, къпането в топлите води на реката, калните бани с хипопотамите, сладкия следобеден сън. С болка си спомни за момичетата от селото. За целувките и любовта, която получаваше, като син на вожда. Всяка една се надяваше, че ще дойде време в което ще я избере за царица и откликваше на любовните му фантазии с жар и себеотдаване.
И това време настъпи. Трябваше да си избере жена. Това беше второто му нещастие. Уонго-Бонго беше обещал на всички момичета от племето да ги направи царици и трябваше да изпълни обещанието си. И тъй, като не можеше да избере всички, племето решиха да заложат на късмета. Направиха импровизирана томбола и всички свободни жени от селото играха на нея. Естествено, късметът го подведе и този път. Падна му се една петдесет годишна вдовица, чиито съпруг беше заспал след запои на пътеката по която минаваха нощем хипопотамите. Тя му изкара душата още първата брачна нощ. Не го остави да мигне до сутринта. А той трябваше да се представя добре, защото на другия ден жените от селото я очакваха, за да им разкаже какво и колко пъти ѝ се е случило през нощта. Не вървеше вожда да се излага още първата вечер.
И сега - последното нещастие. Изчезнал е талисмана на селото. Малка фигурка на прасенце, носеща здраве, плодородие и радост на племето.
Отчаян, Уонго-Бонго си помисли за миг да сложи край на живота си. Да застане на ръба на скалата, да погледне джунглата за последен път и да се хвърли в бездната. Само, че боговете нямаше да приемат душата му. Тя щеше да се рее във въздуха като подхванат от вятъра лист и никога нямаше да намери покой. Нямаше начин. Трябваше да продължи да живее и да понася задълженията си и капризите на съдбата. Като за начало трябваше да намери крадеца. Титлата му беше застрашена. Провали ли се в тази първа задача, щяха да го свалят от власт и да го изгонят от селото.
Предположението му беше, че крадецът е човек от племето. Нямаше друг вариант. Следващото място където живееха хора беше на един ден път а и никой не беше виждал чужденец скоро. След дълги размисли реши да се посъветва със селския шаман и мъдрец Оху-Бохо. Той се беше заселил при тях преди много години. Не е бил признат от своето племе и обиден ги напуснал. Носеха се също слухове, че са го изгонили. Щом дошъл в селото се представил за шаман. Никой не му повярвал, но след една тежка констипация, която била обхванала племето, разхлабващите му билки дошли като божествено спасение, а присъствието му в този съдбовен за селото момент, като дар от боговете. Всички, с радост и стомашно-чревно облекчение, го признали за велик Шаман.
- Здравей, Оху-Бохо !
Шаманът го изгледа с кръвясалите си очи, потри с ръка изпъкналите скули на лицето си приличащо на изсушен череп и каза:
- Хареса ли жена си ? Аз ти я избрах по мой вкус. Петдесет годишна в разцвета на силите. Прекрасна е! Нещо, като дирижиран жребий направих. До един успял мъж като теб, винаги трябва да има една силна, зряла и улегнала жена. Цял живот ще си ми благодарен.
Като чу това, на Уонго-Бонго му призля. Прииска му се да пръсне този череп с юмрук, като зряла диня.
- Как можа? Аз нямам още тридесет. Тази жена е вече пресъхнала. Не може да ми роди деца.
- Колко деца още искаш, бе?! На половината село децата си направил. Ти ги правиш а ние трябва да ги храним.
- Кой ще избера за наследник ?
- Как кой? Сина на Яка-Кака. Ти беше още на тринадесет а тя на двадесет лета, когато роди от теб. Той е първия ти син. Законния ти наследник. Жена му е бременна. Скоро дядо ще станеш.
Уонго-Бонго въздъхна тежко.
- Дойдох да ми кажеш как да открием талисмана на селото. Не го ли открием отивам си аз, отиваш си и ти заедно с мен.
- А-а ! Мен не ме бъркай. Ти си вожда на племето. Ти си главата, жена ти е вратът а аз съм ... друго нещо.
- Слушай, помогни ми да намерим крадеца, защото знаеш ли какъв ритник ще забия на „ другото нещо“ ?
- Спокойно ! Имам план. Иди събери мъжете на селото. Аз ще ти посоча крадеца и той ще си признае.
Уонго-Бонго събра всички мъже от селото. Шаманът дойде, огледа ги един по един, въртя ги , дърпа им носовете, духа им в ушите. Избра си няколко от най-здравите, затвори ги в дървен кафез и ги държа една седмица само на чай от разхлабителни билки. Докара два лъва в клетка, които дълго време бяха тормозели племето и накрая се бяха хванали в капан. С тях искаше да държи затворените в кафеза в напрежение.
На седмия изгрев на слънцето, растителността на около беше изсъхнала от миризмите, които излизаха от кафеза. Лъвовете бяха прегризали клетката и избягали. Повече никой не ги видя. Листата, на палмата пазеща сянка, пожълтяха и взеха да капят. Затворниците изглеждаха като болни от свинска чума. Всички едва се държаха на краката си. Треперейки, всеки един от тях си призна, че е откраднал талисмана, но никой не можа да покаже къде е.
Положението ставаше нетърпимо. Всеки момент можеше да избухне бунт. Чичото на Уонго-Бонго, който беше брат на баща му и носещ страшното име Тупа-Лупа, подготвяше метеж за сваляне на законно избрания вожд с тенденция за узурпиране на властта. На времето той много искаше да стане шаман, но никой от селото не го призна. Сега се бореше да оглави племето, защото властта е сила, властта е сладка, а Тупа-Лупа обожаваше сладкото и мед от горски пчели.
Уонго-Бонго се прибра в колибата си натъжен и разплакан от яд.
- Какво ти е съпруже мой ? - попита жена му.
- Какво да ми е? Трябва да си стягаме торбите и да офейкаме, докато не са ни пребили с камъни.
- Почакай малко! - рече жена му. Утре в полунощ събери всички до скалата където стоеше талисмана. Запали огън и сложи тези парчета черна смола в него. Сега извикай шамана Оху-Бохо, за да му обясня какво трябва да направи.
Уонго-Бонго послушно изпълни всичко.
-
Беше полунощ. Огънят буйно гореше. Гъст, черен, смолист дим покриваше скалата и се стелеше из цялото село.
Шаманът застана пред всички и изрева гръмогласно.
- Тази вечер боговете ще ни покажат кой е крадецът. Когато луната се скрие, всеки един по един трябва да мине и да удари с длани по скалата. В момента в който крадеца я докосне, от небето ще избухне мълния, която ще е знак от боговете, че злосторникът е открит.
Цялото село се изреди да плеска с длани по скалата, но така и мълнията не се появи.
На другия ден узурпатора Тупа-Лупа с групата мъже от клетката, носещи сопи се насочиха към колибата на вожда. Друга група, която беше с вожда ги очакваше. Щом пристигнаха Тупа-Лупа извика:
- Излизай, страхливецо ! Днес ще ти свалим короната и ще те изгоним от селото. Ти не можеш да бъдеш повече вожд на племето.
От колибата бавно излезе Уонго-Бонго и каза с усмивка:
- О, Чичо! Добре дошъл ! Дошъл си да ми донесеш талисмана? Дай го !
Тупа-Лупа го изгледа изплашено.
- Какво чакате? Хванете го и го претърсете. - извика Уонго-Бонго на хората си.
Моментално Туп-Лупа бе повален на земята и претърсен. На кръста на му беше намерена завързана кесия. Когато я изсипаха, талисманът на селото изпадна от вътре.
- Всички да покажат ръцете си! - извика Онго-Бонго.
Всички показаха ръце, черни, изцапани със сажди от опушената скала. Само ръцете на Тупа-Лупа бяха чисти.
- Разбрахте ли, защо боговете не дадоха знак миналата нощ? Защото Тупа-Лупа не е докоснал скалата. Той е крадецът. Откраднал е талисмана, за ме свалите от власт и той да заеме моето място.
-
След този случай, Уонго-Бонго укрепи авторитета си на племенен вожд. Беше много благодарен на Шамана за умната жена, която му избра. Когато имаше пир, Шамана сядаше от дясната му страна а жена му от лявата. Ядяха свинско с чесън, оригваха се важно и пиеха алкохол - еликсира на боговете.
Още същата нощ след случката, Тупа-Лупа напусна засрамен селото заедно със семейството си. След години, минаващи хора казаха, че станал шаман на друго племе. Бил много уважаван и обичан. Излезе вярно поверието, че никой не е станал шаман в собственото си село.
-
- Миличка, само едно не разбрах в случая с Тупа-Лупа. От къде знаеше, че носи талисмана постоянно със себе си ?- попита след време Уонго-Бонго
- Елементарно, Уонго ! Още същата нощ, щом видях чистите му ръце, разбрах, че той е крадеца и просто му пуснах ръка и ... напипах талисмана. - отвърна със смях хитрата му съпруга.
© Марко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ама къде без мен!Щеше да ме е срам,ако за победата не беше взето моето пожелание!Честито,Марко,заслужена награда!А ако черпиш...и аз съм на опашката и пия всичко,но....с мезе!!
-
Благодаря, Сенд ! И твоята усмивка не е по-малка.
-
Честито! Голяма усмивка си!
-
Благодаря Ви, приятели !
Ина, благодаря за пожеланието !
Благодаря, за доверието, Мария !
Благодаря, Пепи !
Благодаря, Светле ! Винаги се опитвам да ви изненадам.
Благодаря, Георги ! Радвам се, че съм бил твой фаворит. Надявам се да не те разочаровам.
Благодаря, Блу ! Всякакви политически препратки са разрешени.
Благодаря, Грег !
Благодаря, Роси!
Благодаря, Елка ! Радвам се, че не те разочаровах !
Благодаря, Мариана !
Благодаря, Безжичен. Надявам се новата тема да ви е интересна. Вече я зададох.
Разбира се, че ще почерпя, Синьо Цвете ! Наздраве !
Наздраве за всички ! Благодаря, че ме посетихте, приятели ! -
И от мен браво и честито. И ми е крайно любопитно каква тема ще зададеш.
-
Айде! Да почерпиш! 🙂
-
Честито и от мен! Бях сигурна в успеха!
-
Честито, Марко!
-
Поздравления Марко!
-
Честито, Марко! Като се замисля, май Тупа- Лупа е шаманът в нашето село
-
Радвам се, че моят фаворит спечели!
Поздрави, Марко, и все така да е и в реала, и във виртуала! -
Поздравления , Марко! Очакваме нови изненади! 🤗
-
Хем крими, хем в хумор,
едно огромно Честито! -
Както и очаквах твоят разказ си остана талисман в конкурса! Честито първо място, Марко!
-
Честито, Уонго-Бонго! Все така хубаво да пишеш, Марко!
-
Честито на победителя! Очаквам да ми пише, за да зададе новата тема
-
Благодаря, Каролина !
Наздраве ! -
Честито, Марко
-
Благодаря, Дочка !
-
Поздравления за майсторството, Марко, да умееш усмихнато да разплиташ криминални истини! С удоволствие гласувам!
-
Благодаря, Дочка ! Радвам се, че ти е било интересно ! А усмивката ти е най-голямата награда за мен.
-
Браво , Марко! Забавно и интересно ми беше и не спрях да се хиля докато четох! Успех!
-
Благодаря ти, Роси ! Радвам се , че успях да те усмихна !
Благодаря, robertratman ! Разбира, че че историята изглежда наивна. Това е параван. Зад него се крият някои малки житейски истини, с които съм опитал да ви разсмея.
Например: ...Ти си главата, жена ти е вратът ...
Практически на където се върти вратът, на там се върти и главата.
Предполагам разбираш шегата.
В същност, като се замисля това не е шега. Объркал съм се. Трагично е . -
Единствено хумористично криминално четиво бих възприела - сериозното, но на криминална тема, дори да е добре написано, не го обичам. Твоят разказ ме разсмя и затова с удоволствие гласувам за него. Поздравления и успех, Марко!
-
Марко777, хубаво чувство за хумор имаш, но историята ми изглежда малко наивна, като за деца. Може пък такава да е била целта ти. Успех все пак.
-
Винаги, Пухче !
-
Благодаря, Таня !
Благодаря, че ме посети Руми ! -
Пишеш с невероятна лекота, Марко, посмях се от сърце! Успех!
-
Браво! Много хумор!
-
Благодаря, Дон Бъч. Ценя високо твоето мнение.
-
Находчиво и забавно, остроумно и мъдро. И най-главното: много гладко и приятно за четене. Поздравления и успех!
-
Значи вече си успял!
-
Благодаря, Синьо Цвете ! Моят успех е , ако съм успял да ви усмихна.
-
Още онзи ден го прочетох, но сега ти пожелавам успех! Марко, бива си те!
-
Благодаря, Силвия !
-
Свежарско отвсякъде, забавно и остроумно. Марко имаш страхотно чувство за хумор, поздравления за разказа, прочетох с удоволствие.
-
Благодаря Ви приятели, Блу , Валентина, Лина, Каролина, Любомир !
Радвам се, ако съм успял да ви усмихна и замисля ! -
Хареса ми и гласувам с удоволствие! Успех!
-
Свежо, приятно, интересно Много ми харесаха имената на героите! Поздрав
-
Ведра работа! Успех, Марко!
-
Успех и от мен
-
Успех, Марко!
-
Благодаря, Мария !
-
Така си е добре! И солчица си има, и не е пресилено. Успял си да сложиш по една антенка в мозъка ни, а дали приемника в него работи, това зависи от индивидуалната настройка на всеки.
Но ти със сигурност заслужаваш браво от името на читателите, Марко! -
Благодаря, Лидия !
Благодаря, Светтулче !
Мария, мислех също този вариант:
" Управляващата интелигенция ядяха свинско с чесън, оригваха се важно и пиеха алкохол - еликсира на боговете. А простолюдието създаваше култура, стихове и песни за тях....
Но се отказах. Много се измества акцента на произведението и се страхувах пак да не " пресоля манджата". -
Много свежа идея, гъделичкащ хумор , с малко казваш много. Успешната рецепта за бързо възприемане. Гласувах.😁
-
Забавен криминален разказ ни поднасяш, Марко! На добре е, когато започнем да гледаме на живота си с хумор. Успех!
-
Шаман си е много точно! Той си прави шашмите пред очите на всички, те го гледат мълчаливо като шамандури и никой не може да шавне или шумне из племенната навалица- съвсем по комунистически! Ха-ха-ха! А и виж колко е величествена тази буква Ш! Прилича на тежка 👑 корона, която шаманите носят!
-
Мария, в началото имах идея да напиша вместо шаман - секретар, но асоциацията с "партиен секретар" щеше да е много ясна . Губи си очарованието.
Шаман е точната дума.
" Обичан и уважаван шаман " звучи много точно. По социалистически. -
Благодаря, Мария ! Радвам се, че си усетила идеята !
-
Изненада не само мен с този разказ, Марко! Политическата нишка, умело втъкана в това усмихващо криминале, прави написаното от теб още по-стойностно! Аплодирам те! Успех!
-
Благодаря, Георги ! Надявам се този път да не отнесем критика, че не сме по темата.
Благодаря, Ина ! Не се и съмнявах, че ще уловиш тънката политическа нишка.
Благодаря за оценката, Пер! Правилно си отбелязал.
Не е от това село Покахонтас. Мигрантка е .
Благодаря, Ели ! Радвам се, че ти е харесал разказа. -
Много ми хареса! Успех!
-
Политически трилър с криминални елементи. Липсваше ми само екшън - преследване със слонове по пътеките на джунглата, за да бъде щастието пълно. А! Между другото тази Покахонтас и тя май не е от това село, нали? Да не кажа "континент". Браво, Марко!
-
"... защото властта е сила, властта е сладка, а Тупа-Лупа обожаваше сладкото и мед от горски пчели....никой не е станал шаман в собственото си село."!! Гласувам с удоволствие за криминалето, поуката и разведряващия хумор. Успех, Марко!
-
И криминален, и си е разказ :"
Поздравяви и успех ти пожелавам. -
Благодаря, Безжичен !
Винаги можеш да промениш гласът си. Има такава възможност.
Опитах се максимално да се придържам към правилата, но не исках да влизам в клишета. -
Не обичам да давам глас преди почти крайния срок, за да прочета всичко и тогава да реша. Но предните, които прочетох съвсем ми развалиха представата за това, как трябва адекватно да се отговори на зададената тема (единият трябваше безспорно да се дисквалифицира), затова давам.с огромно удоволствие глас - хумор и съвсем точно отговарящ на темата. Правилата са, за да се спазват. Твоят е истинското ниво, независимо.от някои коментари.за.другия разказ, неотговарящ на условието! Браво!
-
Ирина, знаеш, че много те уважавам и с удоволствие чета творбите ти.
Обещавам да пиша и коментари и да прилагам твоите рецепти.
Благодаря, за гласа ! -
Сега разбрах защо Марко не чете моите творби.защото той е висока класа,а аз просто...забавлявам...И забавлявам себе си с техните забавни коментари...Много лесно се чете твоя разказ,Марко,с удоволствие ще гласувам!
-
-
Всички жени под седемдесет, са агънца за Шамана.
Но харесах и криминалната интрига. Най-големите номера се въртят от роднините. Затова, трябва да бъдем бдителни. -
Има логика. Ако Шаманът е на седемдесет, петдесет годишното му идва като агнешко.
-
Твоето е по-изящно.
Разсмя ме петдесетгодишната жена, в разцвета на силите си. Но след като всички жени в племето са минали през вожда, логично е да има една маминка до него, която да му изпие душицата, за компенсация. -
Благодаря, Надежда ! Опитах нещо различно .
Благодаря, Самотен Вълк ! Ценя много твоето мнение.
Благодаря, Мариана ! Радвам се, че ти е харесал разказа.
Благодаря, Безжичен ! Опита да избягам от шаблона за "криминален разказ". :"
Благодаря, Емиле ! Радвам си че ти харесва !
Благодаря, Феня ! Опитах се да ви разсмея.
Благодаря, Грег, за това, че отвори вратичка в предизвикателството за хумористичен разказ.
Избягах от стандартните криминални разкази, като се опитах да поддържам зададената от теб задача. Получих критики в " Пришелец", че само съм се докоснал до темата.
Сега смятам, че съм се поправил.
Наздраве на всички с " Еликсира на боговете " !
Благодаря, Сенд ! Не "имаш " чувство за хумор а " имаме ". Твоето чувство за хумор не е за подценяване ! -
Имаш много готино чувство за хумор!
-
Друго си е да имаш улегнала жена до себе си. 😀😀😀 Страхотен разказ Марко. Има от всичко. Хумор, любов и престъпление. Какво повече му трябва на човек? Може би едно добро питие.😀
-
Наистина много свежо. Успех от мен!
-
Много забавен разказ. Поздравления! 😊
-
Браво. Нестандартно мислене.
-
Интересно и забавно
-
Различно и свежо! Глас. Успех, Марко!
-
само жена му - по ще ѝ приляга Пипни Барни 😅!
-
Благодаря, Пепи !
-
Успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря, Пухче ! Наздраве с минерална вода.