Изходът или възхвала на Златния храм - II.1. (роман)

Живея в общежитие, което спокойно може да мине за мизерно. Вътре има всякакви. В апартамента, в който живея, има пет самостоятелни стаи. Отдясно е съседът ми Вълевски, който е в момента е в Гърция. Отляво живее един тип, който не мога да понасям, знам само, че работи в местния вестник и освен всичко друго, пише и книги. Мисля, че и аз съм му неприятен, защото още в началото той ми предложи своето одухотворено приятелство, на което аз се изплюх. Всъщност още като го видях, ми идваше да му разбия мутрата, защото имаше физиономия на мръсник и подлец. Та, да продължа: веднъж се прибирам и гледам  този негодник да си пържи яйчица в общата кухня, облечен в анцуг, явно е ходил да спортува, защото този мръсник води примерен  и здравословен живот; не пие, не пуши (виж, по жени се опитва да ходи, но безуспешно) яде само здравословна храна с много витамини, все ей такива дивотии, и денонощно се труди над своите книги; току-виж един ден от него излезе световно известен писач на книги. И така. Та здрависва ме тогава смотанякът, разменяме си баналности, след което той ми поиска китарата, дадох му я и на другия ден, когато  дойде да ми я върне, ме покани да пийнем по чашка коняк. Знаех, че не пие, но от нямане какво да правя, приех. Както и да е. Седнахме, паля цигара, а в това време той започна да го ближе, все едно беше цианкалий. Аз го глътнах набързо, след което си налях в чашата. Догоре. И без това тая бутилка нямаше да я изпие този тип, поне аз да я свърша тази работа. Тъй. Заговорихме за литература; каза ми, че отпечатвал статии в местния вестник, както и разкази. От учтивост го попитах каква му е тематиката и сгреших, защото той реши, че трябва да ми покаже някои свои творби. Веднага съжалих, но вече беше късно; започна да слага пред мен напечатани със свои разкази листи. Определено бяха от висококачествена хартия. Жалко за листите. Та, тъй, даде ми да прочета най-важните моменти от някакъв разказ и после в стилизиран вид ми го преразказа, след което явно очакваше от мен овации или нещо подобно. Аз обаче мълчах и това явно го разочарова, но той продължи:

- Знаеш ли, идейно съм го изградил в четири пласта... един, който носи действието... можем да го наречем социално-битов пласт, той е за най-повърхностния читател, който ще хване само сюжета и който умишлено съм направил занимателен... втория пласт можем да наречем нравствено -психологически... за по-задълбочения читател... третият е философският пласт... и накрая митологическият пласт - за елитарния читател, така да се каже...

Аз кимнах разбиращо. Онзи обаче продължи да ме вбесява, вместо да спре:

- Какво ще кажеш? Има за всекиго по нещо... за масовия читател и за най-претенциозния интелектуалец. Не може да се пиша само за  определен тип читатели... голямата книга именно затова е голяма, защото всеки може да види по нещо за себе си...

- Интересно произведение - вметнах аз. Онзи обаче хич не ми обърна внимание и продължи да плямпа глупости:

- Е, вярно, има и компромис в нея, но от това никой не може да избяга... всъщност забавната страна не е нищо повече от фон, на който аз изразявам своите идеи... разбира се, обикновеният читател ще хване само  повърхността и може би съвсем малко ще достигнат до последния пласт, но...

- Трябва да направим едно литературно четене тук в общежитието на това произведение - предложих най-сериозно аз. Онзи ме погледна озадачено, след което се намръщи. Все едно ми беше, ставах и нямах намерение да идвам друг път тук. На отиване за всеки случай съборих една чаша, онази с недопития коняк. Не нарочно, разбира се, просто прекалено рязко станах. Та това представлява съседът ми  отляво.