13.01.2010 г., 20:25

Изходът или възхвала на Златния храм - II.1. (роман)

1.2K 0 1
3 мин за четене

Живея в общежитие, което спокойно може да мине за мизерно. Вътре има всякакви. В апартамента, в който живея, има пет самостоятелни стаи. Отдясно е съседът ми Вълевски, който е в момента е в Гърция. Отляво живее един тип, който не мога да понасям, знам само, че работи в местния вестник и освен всичко друго, пише и книги. Мисля, че и аз съм му неприятен, защото още в началото той ми предложи своето одухотворено приятелство, на което аз се изплюх. Всъщност още като го видях, ми идваше да му разбия мутрата, защото имаше физиономия на мръсник и подлец. Та, да продължа: веднъж се прибирам и гледам  този негодник да си пържи яйчица в общата кухня, облечен в анцуг, явно е ходил да спортува, защото този мръсник води примерен  и здравословен живот; не пие, не пуши (виж, по жени се опитва да ходи, но безуспешно) яде само здравословна храна с много витамини, все ей такива дивотии, и денонощно се труди над своите книги; току-виж един ден от него излезе световно известен писач на книги. И така. Та здрависва ме тогава смотанякът, разменяме си баналности, след което той ми поиска китарата, дадох му я и на другия ден, когато  дойде да ми я върне, ме покани да пийнем по чашка коняк. Знаех, че не пие, но от нямане какво да правя, приех. Както и да е. Седнахме, паля цигара, а в това време той започна да го ближе, все едно беше цианкалий. Аз го глътнах набързо, след което си налях в чашата. Догоре. И без това тая бутилка нямаше да я изпие този тип, поне аз да я свърша тази работа. Тъй. Заговорихме за литература; каза ми, че отпечатвал статии в местния вестник, както и разкази. От учтивост го попитах каква му е тематиката и сгреших, защото той реши, че трябва да ми покаже някои свои творби. Веднага съжалих, но вече беше късно; започна да слага пред мен напечатани със свои разкази листи. Определено бяха от висококачествена хартия. Жалко за листите. Та, тъй, даде ми да прочета най-важните моменти от някакъв разказ и после в стилизиран вид ми го преразказа, след което явно очакваше от мен овации или нещо подобно. Аз обаче мълчах и това явно го разочарова, но той продължи:

- Знаеш ли, идейно съм го изградил в четири пласта... един, който носи действието... можем да го наречем социално-битов пласт, той е за най-повърхностния читател, който ще хване само сюжета и който умишлено съм направил занимателен... втория пласт можем да наречем нравствено -психологически... за по-задълбочения читател... третият е философският пласт... и накрая митологическият пласт - за елитарния читател, така да се каже...

Аз кимнах разбиращо. Онзи обаче продължи да ме вбесява, вместо да спре:

- Какво ще кажеш? Има за всекиго по нещо... за масовия читател и за най-претенциозния интелектуалец. Не може да се пиша само за  определен тип читатели... голямата книга именно затова е голяма, защото всеки може да види по нещо за себе си...

- Интересно произведение - вметнах аз. Онзи обаче хич не ми обърна внимание и продължи да плямпа глупости:

- Е, вярно, има и компромис в нея, но от това никой не може да избяга... всъщност забавната страна не е нищо повече от фон, на който аз изразявам своите идеи... разбира се, обикновеният читател ще хване само  повърхността и може би съвсем малко ще достигнат до последния пласт, но...

- Трябва да направим едно литературно четене тук в общежитието на това произведение - предложих най-сериозно аз. Онзи ме погледна озадачено, след което се намръщи. Все едно ми беше, ставах и нямах намерение да идвам друг път тук. На отиване за всеки случай съборих една чаша, онази с недопития коняк. Не нарочно, разбира се, просто прекалено рязко станах. Та това представлява съседът ми  отляво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валесион Валесион Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами, аз не съм сигурна дали бих го пренебрегнала... Но разбира се, досадно е някой да се опитва да изкопчи аплодисменти натрапвайки...

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...