Изкривена романтична импресия
В безумно романтична нощ по морския бряг, измъчени от товара на прекомерно много насъбрала се любов, вървят два трудно подвижни и дишащи силуета – влюбени 100% , КПД по-малко. Морето палаво си играе с пухкавия, ситен пясък, като преял мравояд с обезумели мравки и с тихия си шепот навява мисли изпълнени със сладострастно съдържание. Вечерта е очарователно тъмна и само бледите, безброй звезди светят кротко на небосвода неволно напомняйки за изпръскана с бяло черна траурна рокля. Учудена, че е част от красотата на хоризонта плахо наднича Луната, издува се като невероятен тумор над морето и прави впечатляващо тъмно-кърваво зарево. Разкошна лунна пътека се плъзва игриво към брега, накъдрена от тихите вълнички и впечатлението, че приказно, гигантско същество се плези с гигантския си грапав и болнав език, е пълно. По всички закони на красотата Луната се откъсва от хоризонта като ефектно отрязана от хирург сливица и тръгва бавно, но сигурно и стабилно по небосвода ...