Телефона звънна.
- Да!
- Добър ден.
- Добър да е.
- Мога ли да разговарям с Анна? - попита мек момичешки глас.
-Анна... ела, търсят те на телефона.
Анна бе в кухнята и довършваше новата си рисунка. Тя наистина рисуваше добре. Господин Фотев и бе казал, че има голям талант и че от нея би излязал добър художник.
-Идвам! - провикна се тя от кухнята.
Вратата се отвори и оттам се показа момиче на около 17 години, с дълга черна коса, прилежно сплетена на две плитки. Бялата престилка, която бе облякла за да не се изцапа, беше цялата в червени, зелени и жълти бои. В джобчето отстрани на престилката, бе избродирано малко слонче, което държеше цвете. Оттам се подаваха две четки: една малка, която явно и служеше за малки, но основни неща и една доста по-голяма и дебела, която със сигурност бе за фона. Тя изтърча с босите си крачета по голият под (преди имаше голям дебел килим, но сега бе лято и майка й беше решила да го махне) и взе телефонната слушалка.
Да! - отговори Анна.
- Анна, миличка, аз с ...