Измръзнало коте

                                                Измръзнало коте

Излизаме със синчето ми да се разходим и поиграем на воля.
Малчуганът, нямащ и две години ми помага с прибирането на дървата в мазата.
Аз размахвам брадвата, а той носи и хвърля през прозорчето...
В този прекрасен слънчев ден, студът реже през гърлото, но на припек се понася.
Черната ми маца беше починала преди месец и се изненадах да чуя котешко мяучене. Малко коте в беда... Поглеждам в посоката на звукът и го виждам. Покатерило на една стена и мече жално.
"Ще се оправиш геройче...", рекох си аз и продължавам да се занимавам с детето си.
В близост има храна в изобилие, сняг вместо вода, а и купичките на кучката ми...
През нощта температурите паднаха за пореден път под минус 17 градуса. Дори през стената усещам мразовития вятър. На сутринта обаче пак напече и с Малкия разбойник нападаме близките шипки...
Вчерашното коте още виси на стената и мечи жално. Странно!
Още по-странното е, че се чува и още едно жално мяучене, а не виждам второ коте...
Заобикалям шипковия храст и вдигам вързоп от синя дочена манта.
Невярващо го развързвам и изваждам премръзнало бяло коте...
Слагам го на припек и пустосвам ли, пустосвам гнусния изрод извършил това злодеяние...
Междувременно прогонвам спусналия се пес върху котетата, но първото вече се бе изкатерило на близката акация.
Обаждам се на Половинката да ми донесе някаква храна.
След малко бялото коте нагъва, сумтейки и ръмжейки салам, а другото не смее да слезе от дървото. Навъртат се гладни кучета, а стената е само метър висока...
Чудя се как да нахраня и другото коте.
Вземам дълъг клон от земята, набучвам саламчетата и му ги подавам като на птиче... 
Замлясква настървено...
"Ще живеете, душици малки!", мисля си, докато им правя няколко снимки за спомен.

  А ние с моето Прекрасниче, нападаме шипките...