Изневяра!
1 min reading
Беше към 3-4 сутринта... Навън валеше... Всичко бе утихнало... Чуваха се само нежните капки, падащи и умиращи в земята... Луната все още грееше... В тази красива есенна нощ едно момиче плачеше самотно в своето легло... Сърцето й бе разбито... Беше красива... Беше нежна... Беше невероятна... Беше влюбена...!
Седеше тя, прегърнала една възглавница... Очите й бяха надути... Течеше кръв от ръцете й... Беше още малка... Не бе разбрана нейната любов... Изправи се пред нещо, което неможеше да го преживее... Нейният любим я бе намразил... или поне така си пролича от неговата постъпка – ИЗНЕВЯРА... Какво бе направила тя, за да й го причини това... Нима не можеше да му даде това, което му бе дала Онази в Онази грешна нощ?! Нима тя е била по-добра от нея?!... Хиляди въпроси бяха завладели мислите на самотното момиче, но за съжаление нямаше отговор на нито един от тях... Оставаше й само да страда...
Минаха дни... Минаха месеци... Минаха години... Болката в сърцето на момичето се запази все така голяма... Тя стана друг човек... Не споделяше... Не излизаше... Тя забрави какво означава думата Живот... Мислеше само за онази нощ... За онази грозна картина, която се бе разкрила пред очите й... Продължаваше тя да живеее със своята мъка... нямаше изход... Или просто тя не го намираше... Нямаше кой да й помогне или просто тя не искаше... Изведнъж всичката и мъка приключи... Всичкото й страдание спря и всичките сълзи си отидоха... Нейната душа бе напуснала тялото й... Тя бе решила, че ще е по-добре да не живее, ако да живее означава да е без него...
Седеше тя, прегърнала една възглавница... Очите й бяха надути... Течеше кръв от ръцете й... Беше още малка... Не бе разбрана нейната любов... Изправи се пред нещо, което неможеше да го преживее... Нейният любим я бе намразил... или поне така си пролича от неговата постъпка – ИЗНЕВЯРА... Какво бе направила тя, за да й го причини това... Нима не можеше да му даде това, което му бе дала Онази в Онази грешна нощ?! Нима тя е била по-добра от нея?!... Хиляди въпроси бяха завладели мислите на самотното момиче, но за съжаление нямаше отговор на нито един от тях... Оставаше й само да страда...
Минаха дни... Минаха месеци... Минаха години... Болката в сърцето на момичето се запази все така голяма... Тя стана друг човек... Не споделяше... Не излизаше... Тя забрави какво означава думата Живот... Мислеше само за онази нощ... За онази грозна картина, която се бе разкрила пред очите й... Продължаваше тя да живеее със своята мъка... нямаше изход... Или просто тя не го намираше... Нямаше кой да й помогне или просто тя не искаше... Изведнъж всичката и мъка приключи... Всичкото й страдание спря и всичките сълзи си отидоха... Нейната душа бе напуснала тялото й... Тя бе решила, че ще е по-добре да не живее, ако да живее означава да е без него...
© Мариана Манева All rights reserved.
