May 7, 2007, 9:24 AM
Изневяра!
1 мин reading
Беше към 3-4 сутринта... Навън валеше... Всичко бе утихнало... Чуваха се само нежните капки, падащи и умиращи в земята... Луната все още грееше... В тази красива есенна нощ едно момиче плачеше самотно в своето легло... Сърцето й бе разбито... Беше красива... Беше нежна... Беше невероятна... Беше влюбена...!
Седеше тя, прегърнала една възглавница... Очите й бяха надути... Течеше кръв от ръцете й... Беше още малка... Не бе разбрана нейната любов... Изправи се пред нещо, което неможеше да го преживее... Нейният любим я бе намразил... или поне така си пролича от неговата постъпка – ИЗНЕВЯРА... Какво бе направила тя, за да й го причини това... Нима не можеше да му даде това, което му бе дала Онази в Онази грешна нощ?! Нима тя е била по-добра от нея?!... Хиляди въпроси бяха завладели мислите на самотното момиче, но за съжаление нямаше отговор на нито един от тях... Оставаше й само да страда...
Минаха дни... Минаха месеци... Минаха години... Болката в сърцето на момичето се запази все така голяма... Тя стана друг човек... Не споделяше... Не излизаше... Тя забрави какво означава думата Живот... Мислеше само за онази нощ... За онази грозна картина, която се бе разкрила пред очите й... Продължаваше тя да живеее със своята мъка... нямаше изход... Или просто тя не го намираше... Нямаше кой да й помогне или просто тя не искаше... Изведнъж всичката и мъка приключи... Всичкото й страдание спря и всичките сълзи си отидоха... Нейната душа бе напуснала тялото й... Тя бе решила, че ще е по-добре да не живее, ако да живее означава да е без него...
Седеше тя, прегърнала една възглавница... Очите й бяха надути... Течеше кръв от ръцете й... Беше още малка... Не бе разбрана нейната любов... Изправи се пред нещо, което неможеше да го преживее... Нейният любим я бе намразил... или поне така си пролича от неговата постъпка – ИЗНЕВЯРА... Какво бе направила тя, за да й го причини това... Нима не можеше да му даде това, което му бе дала Онази в Онази грешна нощ?! Нима тя е била по-добра от нея?!... Хиляди въпроси бяха завладели мислите на самотното момиче, но за съжаление нямаше отговор на нито един от тях... Оставаше й само да страда...
Минаха дни... Минаха месеци... Минаха години... Болката в сърцето на момичето се запази все така голяма... Тя стана друг човек... Не споделяше... Не излизаше... Тя забрави какво означава думата Живот... Мислеше само за онази нощ... За онази грозна картина, която се бе разкрила пред очите й... Продължаваше тя да живеее със своята мъка... нямаше изход... Или просто тя не го намираше... Нямаше кой да й помогне или просто тя не искаше... Изведнъж всичката и мъка приключи... Всичкото й страдание спря и всичките сълзи си отидоха... Нейната душа бе напуснала тялото й... Тя бе решила, че ще е по-добре да не живее, ако да живее означава да е без него...
© Мариана Манева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Да ти кажа, бива, но според мен не е ЧАК толкова добро. Поне не толкова, е да се разплача.
-
Мариана,докато четох разказа,една сълза се стече по бузата ми.В разказа има много тъга,болка,мъка...Минала съм през това и знам какво е някой да ти изневери по този гаден и подъл начин...боли...страшно много боли от изневярата.Не ти го пожелавам...На мен лично много ми хареса разказа ти.Продължавай да твориш такива невероятни произведения.ОТ мен една (6).Браво
-
Определено имаш да кажеш доста неща, но не си намерила подходящия изказ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
