Изпитанието на живота

Диана стоеше и с усмивка си мислеше Странно нещо е живота , винаги  ни поднася  изпитания  и чака  да види колко можем да понесем от неговия изпит .
Тя се усмихваше сега , защото премина проверката на  живота си с вдигната глава и чиста душа .
Всичко беше вече в миналото и спокойно , без угризения можеше да се връща назад и да мисли за това което  изживя .
                                ............................
Засякоха се случайно , непонятно защо и как .  Съдбата реши така.
Беше много странна среща , тя дори и не усети какво се случва . Никога досега не бе говорила с непознат човек толкова много и по такъв прям начин. Не се познаваха , а сякаш бяха близки от години . Странно .
Разговора бе дълъг , но и двамата не усещаха времето , сякаш то бе спряло .
Думи , думи , думи , а понякога и мълчание и леки усмивки . Смееха се , допълваха се , спореха , но никога не се караха .
Знаеха само имената си , нищо друго , но това им стигаше , разговорите им не се нуждаеха от лица , фамилии , подробности . Разбираха се и това им бе достатъчно ...............засега .
Продължаваше във времето -  думи , усмивки , рими , леки спорове , извинения , после пак усмивки .
Един ден Теодор я попита за работата и , точно какво , къде , като каква .
Тя му отговори  веднага ,никога не го бе крила , ясно и бързо  с точни имена .
В миг настъпи тишина , секунди само  а сякаш бяха минути .
  - О ужас , това е невъзможно - написа бързо той  - това не  е истина , не може да се случва , не !
Диана се притесни , какво ли става ? Ала нещо и подсказваше за предстоящия отговор . Усещаше , но не допусна и за миг дори какво следва наистина .
Не бе подготвена за това което чу , дори и не вярваше на думите му , нямаше начин да е истина , не .
Треперещ Теодор и каза това което бе го ужасило така , а тя онемя . Не го виждаше , но почувства огромната болка която го връхлетя .
Години наред са се срещали в живота , разменяли са си думи , учтиви фрази придружени от усмивки . Той е чувствал нещо засилващо се с времето , искал е , мечтал е , но никога не се е престрашил да и го каже , никога . Нямал е право . Та те и двамата бяха семейни , почтени , честни и предани . Нямаше смисъл .
И сега тук , в мрака , скрити в нощта , те се срещаха като случайни непознати.
И отново разговори , думи , рими , но вече по различни , нежни и изпълнени с чувство . Думите галеха слуха и навлизаха дълбоко в душата и .
Диана се разплака , нямаше сили да го понесе . Трябваше ли да чуе всичко това  , имаше ли право , какво щеше да се случи  с тях .
Да , тя чувстваше нещо , но то не бе  обич , такава каквато изпитваше към мъжа си от години наред . Беше друго , нежно и приятно чувство , но не обич като към любим .
Ново , непознато чувство пареше сърцето и . Какво се случваше и защо , това тя не знаеше . Но много я болеше . И не само заради нея , болеше я заради Теодор защото бе сигурна че никога няма да отговори на чувствата му и това много щеше да го нарани . Агонията продължи със дни , и тя бе виновна защото нямаше смелост да я прекрати , знаеше че трябва , търсеше думи , но всичко бе излишно .
Той не чуваше и не приемаше   НЕ  и НИКОГА . Надяваше се , очакваше ,  бе готов да чака още много време , но не и да се откаже от нея .
Всяка нощ , потънала във самота тя мислеше и търсеше причината за тези чувства . Задаваше си въпроси , терзаеше се , страдаше .
И в един миг отговора дойде сам , неочаквано и за нея самата .ПРИЯТЕЛ .
Истински , предан и близък . Как не беше се сетила досега , та всичко бе кристално и чисто още от първата им среща .
Заговори му отново  , умоляваше го да осъзнае истината , плачеше в безсилието си да го накара да проумее това което за нея бе вече ясно .
Те никога не бяха търсили страст , плът или любов , духовната близост бе всичко за което мечтаеха . Но той още не бе готов да го осъзнае и приеме .
Теодор стигна до края на силите си и вече нищо не бе в състояние да го спре. В замъглените му възприятия нещата се пречупваха и приемаха грешни и невъзможни образи . Тя осъзна че щеше да го загуби , и двамата щяха да се загубят предадени от лъжливата призма на съдбата .
Тогава Диана се реши на последната , крайна стъпка . Трябваше да го стори , бе длъжна , само така можеше да го запази в живота си като свой Приятел .
Костваше и много усилия и болка но успя , говори , обяснява , повишава тон , заплашва , поставяше условия и изискваше . И през цялото време плачеше , но той не я виждаше и нямаше как да разбере това . В този миг Теодор можеше единствено да я усети , така както винаги досега се усещаха , а тя заложи всичко точно на това . Рискува и успя , чудото стана . Утихнаха , починаха , помислиха , той осъзна .
Винаги я бе чувствал точно така ,години наред , но никога не бе допускал че думата не е  ЛЮБИМА ЖЕНА   а  ПРИЯТЕЛКА ДОБРА .
Възстанови се учудващо бързо  и за него самия . Това бе сякаш някаква магия , а тя бе феята на Приятелството .
Със всеки изминал ден всичко се подобряваше , изкристализира и прие истинските си очертания .  ПРИЯТЕЛСТВО .Истинско и предано .
Тя бе щастлива , запази достойнството и честа си , спечели истински приятел и съхрани душата си чиста и невинна .  Това бе което искаше и го постигна.
Успя . 
                       .............................................
 
Диана  стоеше в мрака , допушваше последната си цигара за тази нощ и леко с крайчеца на устните си се усмихваше .Очите и се смееха а на душата и бе леко и спокойно .
В миг една мисъл бързо премина през главата и , замисли се и кимна леко .
Запита се  - какво ли щеше да е следващото изпитание в живота и