Един до друг на ръка разстояние.
Гледаме се в очите,а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение с поглед ще си следим,не ни е лесно от света историята си да прикрият.
Дълбоко в себе си един в друг се крият и двамата се мъчат болезнените спомени да изтрият.
Полагат усилия да продължат на това изпитание не могат да издържат.
Ако той е моето престъпление,
Тя ще е бандитка, но закона ще застане между тях и ще изгуби тази битка.
Пак от провала си ще съберат китка.
Раната,която спомените дълбаят не е плитка.
Но дали някой от двамата ще е толкова смел  да поеме риска?
Крачката напред да направи
Преглъщайки ината си пред изпитанието без страх да се изправи.
Знаейки,че може несъзнателно с времето всичко да изгуби, все пак да се хвърли в огъня за победата да се потруди.
Истински да е,да не се преструва
Да е готов себе си за щастието на другия да рискува.
Болестта от неизживяните спомени да излекува..
Да се бори дори да знае,че няма шанс,но да не се отказва.
Искреността си да доказва.
Отново да скочи в пожара,
Пламъка бедната му душичка да изгаря.
Надеждата за победа да е по-силна от страха му. Да вярва в себе си!
Вярата,че ще справиш е половината битка
Двамата да си припомним как започна всичко и с общи усилия умиращата надежда за нас да възродим.
Да не даваме шанс на страха в нас да надделее,да прерастне в безразличие и душите ни да овладее.
Любовта ни превърна в зверове и ни промени едва ли ще сме същите както преди..
Преди мислехме,че любовта е шега,играехме си с огъня без да осъзнаваме колко изкривена е реалността.
Играта загрубя и шегата отлетя, 
на играчите сложи рога.
Маските паднаха,чувства непознати пламнаха.
Двамата се мъчехме да крием,полагахме усилия искриците в сърцата ни да убием.
Сложна е борбата,упорита  се оказа любовта,въпреки опитите да я убием- оживя..
Сега тя е по-силна от преди,черпеща сили за живот от слабостта и наивноста на две души.
В сценария на филма пресъздаде нереален обрат,превъртя им играта шах-мат.
Превърна две деца в чудовища запали в сърцата им огромни неугасими огнища.
Започнатото на шега тежки удари нанася им сега.
В собствената им игра се наиграха. С бензин огъня обляха и в опита си да го изгасят - изгоряха.
Такива играчи като нас имаше много,но живота е справедлив наказа ни сурово,а кармата ни го върна тежаща като олово за опитите да убием нещо ново.
Играчите от случващото не се притесниха сценария да следват продължиха. Последствията от пожара,който запалиха не оцениха.
Как филма в реалност превърна се не прецениха.
Постоянно бяха заедно,дразнеха се,а чувствата вътре в тях нарастваха драстично. Блясъкът в погледа им беше нещо типично
Момчето не можеше повече да търпи,искаше да постъпи смело крачката напред беше поело.
Макар,че му беше трудно не можеше на изкушението да устои.
Каза ий за своите чувства в очите,споделели всичко,което му тежеше. 

Момичето мислеше,че това е не реално и от щастие летеше,сърцето ий като лудо трептеше.
Истината е,че тя също го обичаше,но се стараеше да го прикрие.
Страхуваше се,че ангелчето в сърцето си може несъзнателно да убие .
От този ден нататък и двамата в себе си носеха свой отпечатък.
Всичко беше като в щастлива история само на теория.
Тяхното беше много далеч от връзка бяха просто приятели,които имат чувства един към друг.
Страхуваха се да прерастнат в нещо по сериозно.Предпочитаха да е така отколкото да имат каквато и да е връзка.
Момичето се влюбваше все повече в него,а той се стараеше да я отблъсква.Той я пазеше от себе си не искаше да я нарани,дявола в него се хрантутеше от болката,която ий причинява.Едвам успяваше да го контролира.
Държеше се студено,играеше роля със себе си,правеше се на лошият герой.Дори да се държеше като безчувствен изрод дълбоко в себе си изпитваше болка,но се правеше,че не му пука.
Колкото и да се опитваше да я предпази - не успя да я накара да се предаде. Тя беше толкова привързана към него,че си затваряше очите и виждаше в него само доброто.Виждаше го като идеален и безгрешен.Тя знаеше,че той не е такъв и не спираше да се бори,за да го спечели.
Когато тя му трябваше,той намираше начин да я намери.
Когато тя имаше нужда от него той винаги намираше причина и оправдание с две думи го нямаше.Въртеше я,буквално си играеше с чувствата ий без да осъзнава какво ий причинява.
Тя отново беше сляпа за това любовта в нея заслепяваше всички унижения на които той я подлагаше.
Ту се имаха,ту се нямаха. Живота не ги изчака,директно им го нахака. Постави ги на мястото им трябваше да си понесат наказанието. Неусетно минаха две години в които тъпчеха само на едно място. Тръгваха крачка напред и се връщаха пак в началото.
Между тях имаше пречка,която не им позволяваше да продължат напред.Пречка,която им причиняваше болка и убиваше всичко.
Именно тази пречка беше страха от тази огромна крачка.
Страхът,който не успяваха да победят..
Такива глупаци са можеха да го победят с общи усилия.
Трябваше да се досетят,че заедно могат да победят всичко..
Всичко е възможно стига да го искаш. Както се казва има ли желание,има и начин.
За жалост тия двамата са големи идиоти отказаха  се,защото нещата станаха по сериозни.
Сложиха насилствено край на любовта преди тя сама да си е отишла.
Някакси нищото,което имаха всъщност беше всичко..
С един замах разрушиха това,което дълго време строиха и крепяха.
От крепостта им останаха само опожарени основи,които все още успяваха да поддържат живота на едно  малко пламъче.Това пламъче беше надеждата,че един ден всичко ще се оправи. Пламъчето остана,за да им напомня,че винаги ще има път по който да поемат заедно. Остана за да им напомня,че тръпката все още не си е отишла.. 
Застана им като буца в гърлото да ги мъчи,да им напомня,да им тежи на съвестта нощем.
Съдбата също не ги пощади.
Направи така,че да ги раздели.
Той се премести в друг град..
И двамата си дадоха сметка,че вече нямат шанс.Залъгваха се,че всичко между тях е приключило,но тайно се надяваха да не е.Искаха времето да върнат,но понякога любов е да си тръгнат... 
Тя остави сърцето си в него,преглъщайки нараненото си его.
 
Момичето се тормозеше.Дори да не се виждаха - той беше точно там в ляво и я болеше.. 
Отвътре се пръскаше сърцето ий.Знаеше,че от него няма никога да мине,без глас прошепваше ,,Остави ме" .
Преживяваше много тежко факта,че не бяха заедно.
Предпочиташе да умре пред това..Той беше безразличен към нея и тя го презираше заради това. Неусетно мина половин година разделени един от друг,но постоянно в мислите и сънищата си.
В един момент на нея просто ий писна да се измъчва реши да погледне нещата реално и да промени каквото може.
,,Беше каквото беше няма да го търся вече! Майната ий на любовта!Ще живея за мига!"
Реши да се залъгва трябваше да продължи напред.
Болеше я като се сети,но вече приемаше мъката като нормална част от ежедневието ий. Лъжеше себе си и всички край нея. Успяваше да прикрие отпечатъците,които той направи дълбоко в нея.
Сгушена от спомени умираше всеки ден.
Правеше се на клоун,слагаше маска заедно с фалшива усмивка зад която  криеше болката си.
Неуспешно се правеше на щастлива..Беше по-добре той да е там далеч само единствено се молеше да е добре и да е щастлив. Живота за нея беше все едно е кукла на конци -играеше роли.Полагаше усилия да продължи,но в момента в който си мислеше,че го е забравила той изскачаше в мислите ий и прошепваше: ,,Не бягай от мен-ти гониш!"
Липсваше ий времето с него.Трябваше да свикне с липсата му и да диша с това,което ий остана.
Мисълта,че е изгубила най-важното нещо в живота си - я съсипваше и слагаше сол във всяка нейна рана.
Нейния свят беше в неговите очи това беше най-голямата причина болката да изгаря бедната ий душичка.
Нощем дълбаеше с поглед името му в тавана,спомените отново напомняха за неизживянато минало.Нямаше го наоколо и облекчаваше болката си с наркотици и цигари..
На глас признаваше,че са имали всичко,че е обичала дори да си викат..
Нощите ий бяха безкрайни,а дните ий кошмари.
Стискаше зъбиf,търпеше,но не показваше,че е слаба.. Пред хората беше усмихната,щастлива,лъжеше ги че вече го е преживяла.. Смееше се на глас,а вкъщи се съдираше тайно плачеше,разпадаше се на парчета.Като пияна по него залиташе - да овладее емоциите си безуспешно опитваше.
Знаеше,че не може пак да се повтори веднъж се изживява после трудно се говори.
Това,което днеска го разделя още утре ще ги събере.
Той не искаше любовта ий подритваше я с крак и много му харесваше да я прави на глупачка.
Ахх идиота,ако можеше да разбере,че тя вътрешно умира.
Ако можеше да види колко е смачкана,ако можеше да усети каква нужда има тя от него..

Сега да не го вадим само него виновен да не му слагаме рога,защото не знаем какво му е било на него..
 

Той е постъпил така за нейно добро не е искал да я нарани,но е знаел,че няма друг вариант..
Той също се е измъчвал даже много повече от нея.Просто е постъпил мъжки и не го е показвал.Неговата саможертва никак не е малка.
Най-болезненото чувство е,когато нещо те убива отвътре,но трябва да се правиш,че не ти пука.

Съдбата обаче реши да ги накаже много по-жестоко..
Тъкмо,когато си мислеха,че всичко е приключило и хоп реши да ги събере.Той отново се върна тук при спомените и болката от която бягаше.
  

Бяха на една ръка разстояние,а всъщност толкова недостижими надалече. 
В началото им беше по-трудно ,когато се виждаха после с времето се свикват и става по-лесно.
Усмихват се,а болката отвътре им чупи ребрата..
Примиряват се с факта,че вече всичко между тях е приключило.
Тя прави безуспешни опити да облекчи болката си с друг,но нали знаете шибаното сърце си иска своето и не можеш да го излъжеш с някой друг..
Няма какво на другите момчета да даде беше дала всичко на него.
Той от своя страна си е сам не показва,че му пука грам.. Радва се,че се е осмелила да рискува,да бъде силна. Вижда,че се опитва да продължи напред въпреки,че сърцето ий е на части.
С реална представа,че само той може да събере парценцата..
Замисля се и стига до извода,че на сърцето ий лежи едно копеле,което не я заслужава. След всичко преживяно си казва,че не заслужава нито една нейна сълза,дава ий шанс да продължи напред и да е щастлива. Стига му само да я вижда. Спомня си ,че преди бяха едно,а сега си говорят на "брат,, .Ролята на страничен наблюдател никак не му е приятна,но няма друг избор.. Все пак,когато сърцето говори разума мълчи...

В собствената си игра се наиграха без дори да осъзнават..
Въртят се и двамата в няква мрежа,но явно не знаят как.
Бих ги посъветвала,ако има игра,за да играеш първо се научи как.
Живота е справедлив за играта им наказа ги сурово.
Сега трябва да разберат,че трябва да намират скрития смисъл в подобни игри.Сега вече дали оценяват последствията?
Товара от глупавата игра тежи като олово,ще рискуват ли да поиграят отново?
Позволиха си да играят в театър със себе си за сметка на това са всичките им белези. Животът ги прати там където заслужават..
Отидоха толкова далеч,а не стигнаха до никъде. Стоят на ръба на лудостта и няма път назад само болка и инат.

Когато съм с тях забелязвам любовта в погледите им.Гледат се с такова обожание,но отдалече.
Идва ми да им шибна по един шамар и на двамата,сериозно.
Все още имат шанс,надеждата още е жива онова пламъче още гори. Но инатът и гордостта им са по-силни от любовта им..
Абе шматки я се осъзнайте! Кажете си всичко,което премълчавате.Кажете си в очите всичко,което изпитвате.Хубаво ли ви е е да се искате,а да се нямате?
В очите ви чета истинската любов онази,която в днешно време е застрашен вид! Дори и да се опитвате да го прикриете аз виждам болка,която изпитвате.Оfтдалече се забелязва,че ще е най-добре да сте заедно.Преглътнете шибаното си его,ЖИВЕЙТЕ!
Спрете да повтаряте фразите "Пробвахме,но не ни се получи.Всичко между нас е минало нямаме чувства един към друг!,,  
Стига с лъжите дайте да караме направо - пламъчето,което поддържа любовта ви не е умряло!
Не ви се е получило,защото не сте се борили!Отказали сте се при първа възможност тцтц страхливци,идиоти!
Ако искате да ви се получи премахнете страха от пътя си.Той винаги ще ви пречи,ще ви спъва.
Не позволявайте страха да е по-силен от любовта!!
Наивни хлапачега такива като вас са много свикнали сте да получавате всичко на готово.
Ще оставите всичко да си върви.
Ще се искате,но няма да се имате..
Ще се гледате един друг отстрани! 
Докато мигнете времето ще е отлетяло под носа ви.
Ще се ожените,ще имате деца и тогава няма да има връщане назад!
Ще се обвинявате,че сте пропуснали шанса си да сте заедно!
За това не губете време! Не изпускайте шанса си.Бъдете смели рискувайте..
Риск печели,риск губи.
Имате какво да си дадете,наваксайте времето,което сте пропуснали.
Не позволявайте на любовта ви да умре все още има малък шанс да я задържите.
Не слагайте насилствено край на любовта преди тя да си е отишла.
Не бъдете глупаци.Не се показвайте слаби..!
Истинската любов е рядкост и не мога да разбера колко прости сте били,за да се опитате да я убиете?
Абе хора осъзнайте се тези неща са реални,това ни се случва,това ни обучава,това е в гърлото тъпата бучка..
Родени сте един за друг,не си правете на пук. Спрете да преглъщате чувствата си от премълчаване някой ден ще се задавите с тях...
Разбирам всичко е започнало като детска игра на карти и за това продължавате да си мислите,че няма как да ви се получи.
Погледнато реално сте изиграли всички други карти,но козовете са все още в ръцете ви!
Рискувайте позволете си да направите това,което искате!
Любовта заслужава да бъде споделена!
Спомнете си защо започна всичко,припомнете си онези малки моменти,които ви свързват!
Не съзнателно сърцата си сте разбили и вече твърде скъпо цената за грешката си сте платили!
Не осъзнавате,че имате всичко.ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ!
Не знам дали разбирате погледът,който си разменяте е незаменим.
Мисля,че е време сърцата ви да сглобим!
Времето изтича не чакайте подходящ момент всичко е тук и сега!
Поне веднъж в живота си направете нещо за себе си!
Ще направите голяма глупост,ако не обърнете сериозно внимание на това,което ви намеквам!
Просто искам да сте щастливи,да се обичате,да се грижите един за друг!
Най-важното да цените онези малки моменти,които ви карат да се чувствате щастливи!
Ценете малките подаръци,които съдбата ви поднася!
Безценно е да обичаш и да бъдеш обичан!
Богатството не го държите в джоба,държите го в ръка!
Дайте шанс на любовта ви!
Шматки осъзнайте нямате съвест грам!
Шанса,който подритвате и изпускате е голям! 

Поука:   Преди да правите нещо мислете!Защото дори и най-безобидните неща нанасят тежки удари!Не си правете шеги със сериозни неща..
Давам пример с нашата игра,която започнахме несъзнателно за забавление..
Рязко и неусетно това забавление ни излезе солено.
Без срам започнахме с огъня да си играем и докато се осъзнаем бяхме в капана на пламъците.
В опитите си да го изгасим-изгоряхме!!!
Подритвахме любовта,подигравах ме ий се. Мислихме,че е измислица и не съществува,а то какво се оказа усмивката оказа се капана.
Имайте предвид Господ има и вижда всичко..
Нас не ни пощади,както и ние не пожадихме себе си в играта,която започнахме.
Живота не ни изчака директно ни го нахака.Върна ни го сурово с много висока лихва!
Даде ни много ценен урок,който ще помним цял живот : Ако се боим от огъня да не си играем с него. Да не се заливаме с бензин и да не скачаме в дълбокото,ако не можем да плуваме!
Тази любов уж на шега се оказа най-истинското нещо в живота ми!
Истинската любов не се открива тя се ГРАДИ всеки ден!!!!!
Любовта и простите неща правят живота ценен!
Придават му смисъл!

Няма да откъсна нито един лист от историята ми с него!
Страниците,които написах са уроци за които заедно сме платили огромна  цена!
Пиша всичко,което сме преживяли с него,за да може в случай,че забравим нещо да си припомним.
Един ден,когато порастнем да можем да прочетем,да си припомним детството и всички битки,които сме водили за да стигнем до тук! Да си припомним саможертвите,които сме направили един за друг.
Щом сме стигнали до тук значи ще продължим напред и нагоре победата е неизбежна!
Да покажем на света колко сълзи сме изтрили и как цената на всичко,което имаме с борба сме платили!
Въпреки всички изпитания на които ни подлага съдбата няма да се променим,няма да дадем шанс на някой да застане между нас. 
До сега бяхме сами,а оттук нататък двама!
Съединението прави силата заедно сме по-силни!
На всички на пук ще докажем,че истинската любов побеждава!
Изглежда твърде красиво,за да е истина!
Не искам това да свършва и ако просто сънувам будна - не искам никой да ме буди!
Надявам се след време тези истории достигнат до децата ми!

Искам децата ми някой ден да казват:
      
,,Мама и татко са наистина влюбени!"
                       ❤️

ПС: Моля без критика!
Опитах и съм напълно наясно,че не се получи брилятно!