Изповед на една бивша учителка
Седя си и спомените нахлуват. Животът ми преминава като на филмова лента...
Бях отличничка - гордост за всеки родител и учител. С артистична лекота усвоявах учебния материал. Виждаха ме ту като блестящ адвокат, ту като проспериращ лекар. Но последвах детската си мечта - да стана учителка. Родителите ми плахо се опитаха да ме разубедят, но аз отсякох, че това е призванието ми. Сега ме е яд на тях - да бяха ми скръцнали със зъби! Много разбирам аз от призвания - вчерашна пикла!
Реализирах мечтата си. Бях старателна, щедро се раздавах на децата, изчетох сума ти педагогическа литература... Не разбрах как се изтърколи четвърт век. Изведнъж усетих огромен товар на плещите си. От даскалица се превърнах в магарица - истинска метаморфоза! За всичко бях виновна аз.
Учениците не учат - слаб преподавател съм. Други не внимават в час - не използвам интерактивни методи. Трети предпочитат близкия Интернет-клуб - не мога да ги накарам да възприемат училището като "желана територия".
Веднъж в кабинета на директорката нахлу един родител - бесен, че съм писала четворка на сина му. Не беше и за тройка, но нейсе. Веднага бях привикана в кабинета на директорката и обвинена в липса на държавническо мислене. Откъде да знам, че въпросният татко спонсорирал училището ни?! Извиних му се за досадната грешка и поправих оценката на шестица. Божичко, какво става тук?!Ученикът ми се плези, родителят ме плюе, началството ме ругае, а целокупното общество ми приписва всевъзможни грехове... Мерси за такова призвание!
Една сутрин се събудих с натежала като олово глава и прехвърлих наум задачите за деня:
* да проверя класните работи;
* да напиша план-сценарий за патронния празник;
* да подготвя изявени деца за олимпиадата;
* да попълня формуляра за проекта;
* да проведа родителска среща;
* да подготвя набора от документи за екскурзията;
* да...
И точно в този момент дойде просветлението. Сякаш някаква сила направляваше действията ми. Хладнокръвно си написах молбата за напускане и тържествено я връчих на шефката. Олекна ми.
Сега съм продавач-консултант на дамско бельо в кипро магазинче в центъра. Много съм добре - цял ден си плакна окото в дантелени и сатенени красоти. Оборотът върви. Да са живи и здрави бившите ми ученички - я боксерки си купуват, я прашчици... Имам време и за релаксация, и за медитация, и най-важното - за съчиняване на стихове, които пращам в един популярен сайт за лично творчество...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Много е доволна от сегашната си работа! 