Изпълваш ме, не намирам по точна дума.
Няма нужда, не ми е нужно да я търся.
Щастие е, че се срещахме и сляхме.
Достатъчно е, от тук насетне - каквото и да е - благодаря.
Много се радвам, не мога да виня, няма как да страдам.
Хубаво ми е да усещам. Порастнах.
Мога само да благодаря!
© Красимир All rights reserved.
Все пак реших да облека порива с думи...latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
