Изворът на живота

Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. След това продължи към мъглата на цветовете след дъжда. Може би животът е в небето - помисли си то. Щом небето ражда от слънчевите лъчи и сълзите на облаците цветни сияния, тогава небето е изворът на живота. Пристъпи по цветните стъпала на дъгата, за да стигне разума на небето и да го попита. На любопитството ù отвръщаше само вятъра, заиграл с листата на повяхваща гора. Когато премина през златото на есента, пясъчното жълто на пустинята и огнената червенина на залеза, най-после синьо-сиво-зелената пътека на дъгата я отведе до морето. Стъпи на брега. Пясъкът попиваше вълните и скриваше черупки на морски миди. Пристъпи във водата. Пяната на вълните обви стъпалата й и остави следи на смях и сълзи на русалки и морски кончета. Навътре в морето се раждаха вълни и биеха скалите, за да стигнат до дърветата. Тук е изворът на живота. Каза момичето.

Една жена търсеше любовта.

Диана Колева