меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
Nov 7, 2008, 12:10 AM

Изяжда ме 

  Prose » Others
1554 0 25
2 мин reading
ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.

лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая нощем)

ето го, сега се приближава. и ще ме изяде.

готово, изяде ме.

...

тц! появи се пак.

- хам-хам! пап-пап! - възкликва с апетит, докато се приближава.

и ме изяжда.

* * *
- никога... Утре... Никога... Утре...

...

- никога... Утре...

замисъл:

"никога..."

замисъл 2:

"утре!" (побиват ме тръпки!)

(тук съкращавам края и когато след време почувствам, че е безопасно да го сложа, ще го добавя)

* * *

сбогом, пропадам...

... сега отново е Заран по Пладне. качвам се по стълбите.

- а мрачно ли е?

- да, мрачно е. та значи сега отново е Заран по Пладне и се качвам по стълбите и е мрачно.

- и сега те изяждам!

- ... оф, да... Изяждаш ме... (*с досада*)

...

- вярваш ли в НЛО?

- да.

- а  в талъсъми?

- да!

- а за Хелуин маскира ли се?

- да! може ли вече?!?!?? (*тъжно и умолително и нетърпеливо*)


- да, да... (*с досада*)


и ме изяжда.

* * *

... крия се. двигателят на асансьора трака и гърми зад металната врата на асансьорната уредба. аз лежа между вратата и парапета, там, на последния етаж на високата заспала и много хладна сграда и съм нашмъркан. дали ме виждат тук??? не ме е страх, шокиран съм.

оф, не ми се мисли пак за тогава...

* * *

- хам - хам - хам!!!

тоя път ме изяжда дополовина.

* * *

... отново е тук. тоя път е по-мъничко. лицето:(

- кога ще ме оставиш на мира?!?!!! (*кво, вече ми писна, баси...*)

- кво бе, дървиш ли ми се?

- влез в килера.

и то покорно влиза.

- донеси ми един компот.

и то носи.

- бегай на тавана и се препъни в мрака в калъпите сапун, прашасващи на пода.

и то се качва на  тавана, препъва се в калъпите сапун, прашасващи на пода, пада по теме и гледа обърнатия таван; вижда тиквите, доматите и пастета на Пеша Гошовицата.

... ниско долу, в ъгъла има простор за съхнене на пране. едно дете се е скрило между два близки чаршафа и притиска лицето си в единия. поема аромата на свежо и чисто и затваря очи, а е следобед и техните го викат да яде сандвичи с шпек.

ето това видя лицето. но аз не му бях заповядал да види това и поради тая причина:

- лице, ела да те изям!!!

и то иде едно такова зелено, присмехулно и изплашено и го изяждам!!!!!!

а после го изаквам в килера и подпалвам цялата къща.

и бягам.

дали ще ме отведат краката до Където Трябва??? (*си гризете ноктите*)

е, вие как мислите? ама вие не можете да мислите, та аз през цялото време ви преча. а някъде танцуват вещици.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Голяма психария, Данчо - добре, че не съм в главата ти...
  • Много добре написано според мен, но доста ме обърква. Май не мога да схвана точно какво имаш предвид Щом ми харесва, значи няма нужда да разбирам
  • благодаря ти, твоят коментар ми е особено ценен.
  • the spiderman is having me for dinner tonight...
    безмълвието ми само ще каже,че отново нямам думи... хах
    само страх,паника,безпомощност,интерес,объркване и красота ми идват наум...
  • благодаря ви Ха, честно казано в последно време ми идат само такива неща, пиша си ги на ръка с писалката (това го мога само ако съм МНОГО вдъхновен) и тия дни може да очаквате НЕЩО много МНОГО странно. Ииии... от сега нанатък съм скаран с какъвто и да е сюжет
  • Не знам дали защото напоследък се заседявам прекалено много над избрани моменти от "Голия обяд" на мистър У. Бъроуз, но стилът ти започва да ми допада все повече и повече.
  • По-странно нещо не бях чела...Това зеленото ми изглежда сополиво,с извинение...
  • Колкото има логика- толкова и няма...Колкото е объркващо - толкова и ясно разбираемо...Колкото е откачено - толкова и замислящо...Да, ама не мога да кажа "колкото и ме дразни - толкова ми и харесва", защото наистина (САМО) го харесвам ... (произведението)

    Мистериозен Меланхолик...

  • Поздравче!!!
  • Отлично. И откачено. Браво! (6)
  • Еха! Стахотно, тъкмо си мислех че ще го сплескаш някъде... а ти го изяде! Много дарк, много...
    Поздрав!
  • Подкрепям Йоанна... ти си НЕЧОВЕК!
    Ако дойде някое друго и него изяж.
    Обаче най-много ми хареса края с вещиците.
    Създаваш уникално усещане в читателите си. Невероятно!
  • Хората обичат да се страхуват, да изяждат страховете си, да се отървават от тях и после пак да си ги създават. Странно нещо е човешката природа, грешка на Космическия разум може би. Странно, но последният ми разказ някак се докосва до твоето произведение като идея и смисъл. Поздрави!
  • Интересно е...
  • А хубава работа, то пък ако тръгна точно тебе, ама точно, точно тебе да анализирам, ще се закопам мега здраво xD Пък и честно казано мразя да правя анализи, каквото е искал да каже автора, го е казал! Тук съм за кеф, ти ме кефиш, кефи ме това ненормалното в теб и го поемам отвсякъде.
    Трябва да ти кажа, че е ужасяващо яко усещане
    Пък и ме изяде.
    Предполагам вече се смилам доволно.
  • знаех си че ще ти хареса, ти си сред малкото тук дето приемат този разказ такъв какъвто и аз го приемам. ей-така, допускаш го в себе си без въпроси и предрасъдъци, какъвто си е шантав и дарк
  • Е ТИ СИ НЕЧОВЕК, БАТЕ!
  • благодаря ви за коментарите

    ...да, вече е безопасно - или поне така смятам - ама сигурно утре ще потърся тетрадката с ръкописа...
  • Много въпроси поражда в мен този текст, безопасно ли е вече за края?... Интересно...
  • Определено е въздействащо... и малко объркващо хареса ми!
  • Много ми хареса, Данчо. Винаги изобретателен ме отвеждаш на някъде...
  • Въпреки че рядко чета проза твойто ми хареса поздрави!!!
  • клиничната картина е показателна. а иначе изяждането и изакването са си нoрмални
  • ха ха ха жестоко!Ще изядеш хляба на Стивън Кинг...ха ха
    В началото не разбирах какво става,после стана страшно,а сега ми е весело...
  • хахаха ааа какво да кажа... По едно време започнах да се стряскам, но после се расмях
    А някъде танцуват вещици
Random works
: ??:??