Изяжда ме
2 min reading
ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая нощем)
ето го, сега се приближава. и ще ме изяде.
готово, изяде ме.
...
тц! появи се пак.
- хам-хам! пап-пап! - възкликва с апетит, докато се приближава.
и ме изяжда.
* * *
- никога... Утре... Никога... Утре...
...
- никога... Утре...
замисъл:
"никога..."
замисъл 2:
"утре!" (побиват ме тръпки!)
(тук съкращавам края и когато след време почувствам, че е безопасно да го сложа, ще го добавя)
* * *
сбогом, пропадам...
... сега отново е Заран по Пладне. качвам се по стълбите.
- а мрачно ли е?
- да, мрачно е. та значи сега отново е Заран по Пладне и се качвам по стълбите и е мрачно.
- и сега те изяждам!
- ... оф, да... Изяждаш ме... (*с досада*)
...
- вярваш ли в НЛО?
- да.
- а в талъсъми?
- да!
- а за Хелуин маскира ли се?
- да! може ли вече?!?!?? (*тъжно и умолително и нетърпеливо*)
- да, да... (*с досада*)
и ме изяжда.
* * *
... крия се. двигателят на асансьора трака и гърми зад металната врата на асансьорната уредба. аз лежа между вратата и парапета, там, на последния етаж на високата заспала и много хладна сграда и съм нашмъркан. дали ме виждат тук??? не ме е страх, шокиран съм.
оф, не ми се мисли пак за тогава...
* * *
- хам - хам - хам!!!
тоя път ме изяжда дополовина.
* * *
... отново е тук. тоя път е по-мъничко. лицето:(
- кога ще ме оставиш на мира?!?!!! (*кво, вече ми писна, баси...*)
- кво бе, дървиш ли ми се?
- влез в килера.
и то покорно влиза.
- донеси ми един компот.
и то носи.
- бегай на тавана и се препъни в мрака в калъпите сапун, прашасващи на пода.
и то се качва на тавана, препъва се в калъпите сапун, прашасващи на пода, пада по теме и гледа обърнатия таван; вижда тиквите, доматите и пастета на Пеша Гошовицата.
... ниско долу, в ъгъла има простор за съхнене на пране. едно дете се е скрило между два близки чаршафа и притиска лицето си в единия. поема аромата на свежо и чисто и затваря очи, а е следобед и техните го викат да яде сандвичи с шпек.
ето това видя лицето. но аз не му бях заповядал да види това и поради тая причина:
- лице, ела да те изям!!!
и то иде едно такова зелено, присмехулно и изплашено и го изяждам!!!!!!
а после го изаквам в килера и подпалвам цялата къща.
и бягам.
дали ще ме отведат краката до Където Трябва??? (*си гризете ноктите*)
е, вие как мислите? ама вие не можете да мислите, та аз през цялото време ви преча. а някъде танцуват вещици.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая нощем)
ето го, сега се приближава. и ще ме изяде.
готово, изяде ме.
...
тц! появи се пак.
- хам-хам! пап-пап! - възкликва с апетит, докато се приближава.
и ме изяжда.
* * *
- никога... Утре... Никога... Утре...
...
- никога... Утре...
замисъл:
"никога..."
замисъл 2:
"утре!" (побиват ме тръпки!)
(тук съкращавам края и когато след време почувствам, че е безопасно да го сложа, ще го добавя)
* * *
сбогом, пропадам...
... сега отново е Заран по Пладне. качвам се по стълбите.
- а мрачно ли е?
- да, мрачно е. та значи сега отново е Заран по Пладне и се качвам по стълбите и е мрачно.
- и сега те изяждам!
- ... оф, да... Изяждаш ме... (*с досада*)
...
- вярваш ли в НЛО?
- да.
- а в талъсъми?
- да!
- а за Хелуин маскира ли се?
- да! може ли вече?!?!?? (*тъжно и умолително и нетърпеливо*)
- да, да... (*с досада*)
и ме изяжда.
* * *
... крия се. двигателят на асансьора трака и гърми зад металната врата на асансьорната уредба. аз лежа между вратата и парапета, там, на последния етаж на високата заспала и много хладна сграда и съм нашмъркан. дали ме виждат тук??? не ме е страх, шокиран съм.
оф, не ми се мисли пак за тогава...
* * *
- хам - хам - хам!!!
тоя път ме изяжда дополовина.
* * *
... отново е тук. тоя път е по-мъничко. лицето:(
- кога ще ме оставиш на мира?!?!!! (*кво, вече ми писна, баси...*)
- кво бе, дървиш ли ми се?
- влез в килера.
и то покорно влиза.
- донеси ми един компот.
и то носи.
- бегай на тавана и се препъни в мрака в калъпите сапун, прашасващи на пода.
и то се качва на тавана, препъва се в калъпите сапун, прашасващи на пода, пада по теме и гледа обърнатия таван; вижда тиквите, доматите и пастета на Пеша Гошовицата.
... ниско долу, в ъгъла има простор за съхнене на пране. едно дете се е скрило между два близки чаршафа и притиска лицето си в единия. поема аромата на свежо и чисто и затваря очи, а е следобед и техните го викат да яде сандвичи с шпек.
ето това видя лицето. но аз не му бях заповядал да види това и поради тая причина:
- лице, ела да те изям!!!
и то иде едно такова зелено, присмехулно и изплашено и го изяждам!!!!!!
а после го изаквам в килера и подпалвам цялата къща.
и бягам.
дали ще ме отведат краката до Където Трябва??? (*си гризете ноктите*)
е, вие как мислите? ама вие не можете да мислите, та аз през цялото време ви преча. а някъде танцуват вещици.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
