ЖАНРОВИ ЕТЮДИ II: ЕРОТИКА
От самото начало Милена не го изпускаше от поглед. Висок мъж с прошарена, но иначе непокътната коса. Тънък аристократичен нос и дълбоки очи, които подобно на морски фар сканираха лицата в малката коктейлна зала. Може би имаше 50, може би дори повече, но Милена не бе виждала друг мъж, за когото самото понятие „възраст”, като че ли ставаше безсмислено. Възрастта му беше част от цялостния му облик – тъй естествена и неизбежна, както скъпия му костюм от марка, известна само на посветените, или очилата, които и при най-внимателно вглеждане не изглеждаха диоптрични.
Милена знаеше, че той трябва да бъде неин. Не, че той ще бъде неин – както всеки мъж, когото бе пожелавала. Този чужденец (защото до нея долитаха думите му, произнесени с дълбок и модулиран глас на почти съвършен и все пак явно нероден кралски английски) нямаше да бъде изключение. Щеше да прекара с нея най-незабравимата вечер в живота си и после дълги месеци да ù изпраща цветя и сърцераздирателни мейли, ...