Жар от пепелта
1.4K
0
1
3 min reading
-ШЕСТА ЧАСТ-
След половин час Люк вече бе станал притежател на гипс с най-различни рисунки,които сестрите му бяха оставили като "спомен".В осем часа вече си бяха вкъщи.Уморени и мълчаливи...Вечерята бе досадна и мъчителна за всички...
-Хайде,милички!Време е за сън.
-И за приказка!-Карлос си опитваше пони от части да разсее нарасналото напрежение...
* * *
До приказка така и не се стигна.Децата заспаха веднага щом ги завиха с любимите им пухени завивки.Ан и Карлос последваха примера им,но денят беше тежък и двамата не можеха да заспят.Ан усети топлите му устни върху рамото си.
-Скъпа,спиш ли?
-Не,опитвам се,но не мога...
-Аз също.
Устните му отново докоснохо голата й плът.Този път по-настоятелни и дръзки.
-Карлос,моля те...Остави ме...
-Защо?Не ме ли желаеш вече?
Обърна се към него:
-Желая те,скъпи,но не сега...Денят беше тежък...
-Заради Мишел е,нали?
-Моля?
-Чу ме,Андреа!
-Да,заради Мишел е!Страх ме е...За теб,за децата...Тя няма да ни остави намира,Карлос!
-Зная и утре ще отида да говоря с нея!
-Идвам с теб!
-Какво?!
-Идвам с теб и това е окончателното ми решение,господин Де`Лавива и Вие не можете да го промените!
-Дори и ако нашляпам това непослушно дупе?
Засмяха се искрено и от сърце.В погледа и на двамата личеше силна и искрена любов.
-Дори и тогава!
-О,Боже!Бях забравил колко си упорита!
Когато докоснаха нейните,устните му все още бяха топли и страстни,търсещи...
-Обичам те,Андреа!
-И аз,мили мой!
* * *
Часът беше едва девет,когато се качиха в колата и поеха към офиса на госпожица Андрюс,която работеше като секретарка в една фирма за производство на пластмасови изделия.Влязоха без да чукат:
-Трябва да поговорим,Мишел!Мисля,че е крайно време!
-Така ли и за какво?-усмивката й бе цинична и вулгарна.
-За това,което стори на сина ми,кучко!-Андреа не можеше да се сдържи...
-А,задето онзи сополанко падна?!-прозвуча циничен смях,изпълнен със злоба и наприязън.
Усещайки желанието й да я разкъса,Карлос притисна Ан още по-близо до себе си и тихо прошепна:
-Недей!Не си струва...
Макар че той също едва се владееше,гласът му бе спокоен и равен:
-Да,Мишел,искаме да поговорим за децата и...за нас.Не искам да се доближаваш до Лукас и Анабела!Нито до съпругата ми!Ясно ли е?
-А ако не го направя?
На лицето му грейна същата цинична усмивка като нейната:
-Ако не го направиш,ще съжаляваш,Мишел!
-Но ти не обичаш тази...-лицето на госпожица Андрюс беше изкривено от злоба.
-Не смей да обиждаш съпругата ми!
-А ако ти кажа,че я видях в парка с...
-Моля те,Мишел!Знаеш,че няма да се хвана на играта отпреди дасет години.Нито аз съм Алеандро Сантана,нито Андреа е двадесетгодишното момиче,чийто живот си успяла да съсипеш!
Андреа се откъсна от прегръдката му и се приближи към циничното и нагло същество,което стоеше пред нея.
-Няма да позволя да се доближиш до децата и съпруга ми!Няма да съсипеш живота ми още веднъж!И бъди сигурна,че съм готова на всичко ,за да ги защитя.Ако искаш да запазиш жалкия си живот,стой далеч от тях!-гласът й беше висок и решителен.
Беше си обещала да се бори в името на любовта си към Карлос и децата.Отиде до съпруга си и жадно впи устни в неговите.Карлос не можеше да помръдне!Никога не бе виждал Андреа толкова решитерна и дръзка!
След като отдели устните си от неговите,се обърна и дари Мишел с цинична усмивка и ликуващ поглед,който сякаш нашепваше "Той обича мен!"
-Да си вървим,скъпи.
Излязоха от кабинета прегърнати,макар все още да усещаха леко напрежение.
© Михаела Михайлова All rights reserved.
