Женен мъж
Качи се бавно в автобуса. Беше нервен и сърдит. Седна мълчаливо зад волана и подкара с отегчение по поредния маршрут. След час свършваше работната му смяна и трябваше бързо да се прибере. Тази вечер щяха да празнуват една година от сватбата си.
Младата кондукторка го наблюдаваше дискретно. Червените й сочни устни леко се разтвориха в опит да му кажат нещо, но замълчаха. Той беше друг човек. Красивият мъж със стройно тяло и чаровна усмивка беше изчезнал. Сега пред нея стоеше нов човек, променен психически и физически. Черната му гъста коса окапваше и се прошарваше упорито. Тъмните магнетични очи бяха скрити зад очила с големи грозни рамки. Беше наддал и зад волана се полюшваше бирено коремче. Всеки ден влизаше в автобуса намръщен и студен. Леките подмятания и невинният флирт бяха само спомен. Приятните разговори, които водеха двамата не съществуваха. Дистанцията между тях растеше.
Вече се смрачаваше. Автобусът направи последна обиколка и спря издишайки край автогарата. Трябваше да си тръгват. Той не бързаше да стане. Тя бавно го доближи и се наведе. Сочните й устни се впиха в неговите и усети как отговаря на целувката й. Беше истинско, страстно и необуздано. Изведнъж ръцете му я отблъснаха и прозвуча сърдитият му глас:
- Аз съм женен мъж. Остави ме на мира!
Тя се отдръпна бързо и си тръгна почти тичешком. Нощта скри лицето й на което грееше самодоволна усмивка.
- Ти си мой. И винаги ще бъдеш само мой. - прошепна в мрака.
Не разбра, че с тази постъпка той я намрази още повече. Сега по-силно от всякога осъзна празнотата и липсата на обич в брака си. Не му се прибираше в къщи.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Миночка. 🌼
-
Чудесен разказ, мнохо ми хареса, Катя.
-
Добро утро, Ина. И кондукторките са опасни.😉 Хубав ден!
-
- добро утро! - с две думи и ме нави... от друга страна внезапното просветление дебне отвсякъде
определно рискова професия -
Благодаря ви, Марко и Елмаз.🙂 Радвам се, че ви е харесало разказчето ми.
-
Искрено се смях. И на глас.
Благодаря! -
Добра творба, добре написана ! Хареса ми.
Поздрави ! -
Дори, често живота ми дава тъжни идеи да пиша. Веселите трябва да си ги измисля. Роси, сега се опитвам да пиша по-дълги разкази, но ми е трудно. Поздрави и на двечките! 🙂
-
Много тъжна история ... Уви, нерядко се случва ...
-
Катя, как винаги успяваш с толкова малко думи, да кажеш толкова много!? Ако не знаеш за съществуването на нещо, няма как то да ти липсва. А колко много хора има, които живеят без да знаят...
-
Благодаря ти, Георги! 🙂
-
Мнго ми хареса - парфюм, малка опаковка, много аромат.
-
Ви, наистина е тъжно. Все пак той откри любовта с друга жена и напусна с нея страната. Надявам се да са щастливи.
-
Милият човек, а аз смятах да ставам шофьор
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
