Женен мъж
Качи се бавно в автобуса. Беше нервен и сърдит. Седна мълчаливо зад волана и подкара с отегчение по поредния маршрут. След час свършваше работната му смяна и трябваше бързо да се прибере. Тази вечер щяха да празнуват една година от сватбата си.
Младата кондукторка го наблюдаваше дискретно. Червените й сочни устни леко се разтвориха в опит да му кажат нещо, но замълчаха. Той беше друг човек. Красивият мъж със стройно тяло и чаровна усмивка беше изчезнал. Сега пред нея стоеше нов човек, променен психически и физически. Черната му гъста коса окапваше и се прошарваше упорито. Тъмните магнетични очи бяха скрити зад очила с големи грозни рамки. Беше наддал и зад волана се полюшваше бирено коремче. Всеки ден влизаше в автобуса намръщен и студен. Леките подмятания и невинният флирт бяха само спомен. Приятните разговори, които водеха двамата не съществуваха. Дистанцията между тях растеше.
Вече се смрачаваше. Автобусът направи последна обиколка и спря издишайки край автогарата. Трябваше да си тръгват. Той не бързаше да стане. Тя бавно го доближи и се наведе. Сочните й устни се впиха в неговите и усети как отговаря на целувката й. Беше истинско, страстно и необуздано. Изведнъж ръцете му я отблъснаха и прозвуча сърдитият му глас:
- Аз съм женен мъж. Остави ме на мира!
Тя се отдръпна бързо и си тръгна почти тичешком. Нощта скри лицето й на което грееше самодоволна усмивка.
- Ти си мой. И винаги ще бъдеш само мой. - прошепна в мрака.
Не разбра, че с тази постъпка той я намрази още повече. Сега по-силно от всякога осъзна празнотата и липсата на обич в брака си. Не му се прибираше в къщи.
© Катя Иванова All rights reserved.
определно рискова професия