12 min reading
Та, прочитам аз за тоз конкурс. Наградата е статуетка от известен наш скулптор. И разсъждавам пред публика:
- Добре де, трябва ли да погледна на темата с очите на мъж? Пълна дискриминация! Работата е ясна. И ако не си изиграя ролята - няма муза, няма статуетка…. – тъжно споделям с него.
- Ооо, статуетка! Веднага се хващай за писалката! – закача се той. - Започни със собствените си винени преживявания. От женска гледна точка. – предлага ми подканящо.
Понякога си позволява да ме дразни, защото знае как ги мразя тези насилствени превъплъщения в нещо, което не съм.
Е, каквото повикало, такова се обадило. Ако не си върна, няма да съм аз. Набързо замислям отмъщение. Това е най-силният импулс, начален тласък, или както там се нарича, водещ директно към излагане на мислите на бял лист. И, като по поръчка, ме осенва една ей такава идея.
По-скоро далечен спомен за някогашния директор на търговската гимназия в Свищов, за когото често съм слушала като дете. Въпреки сериозната си професия на физик ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up