lauryn_ (Симона)
63 181
Jul 5, 2008, 1:22 AM

Жигосване 

  Prose » Letters
1837 0 3
1 мин reading
Жигосване...

   Странно как ми се прииска да те гушна. Просто да те притисна до себе си. Вината за това, че в момента съм сама, безмълвно се жигосвам, изписвайки твоето име, е моя, единствено моя. Нямах сила да се преборя със страха си. Ти ми предложи любовта си, но в този миг едно момиче, което наричам своя приятелка, бленуваше за нея и за пореден път очите й изпълваха се със сълзи. Ти не знаеше за нея... тя не знаеше за нас... Аз бях в средата на огромна пропаст. С последни сили молех... но не Бог... не и него... хиляди пъти съм усещала отвратените погледи на до болка вярващи хора - не се срамувам, аз съм неверница - да, наречете ме така. Аз не вярвам в невидимото, не се вмествам във вашите критерии за вяра. Защото моят Бог е моят разрушител - този, когото в момента копнея да докосна - той взема с пълни шепи, ограбва душата и тялото, ръцете му изгарят и оставят следи - почти същите като тези от нажежената игла в ръката ми, но видими само за мен.
   Винаги ще се питам - нямаше ли да е по-лесно, ако просто бях разкрила на нея, че двамата с теб се влюбваме, а на теб, че тя те желаеше преди мен? Закривам с ръка белега от горещата игла и си мисля - това е моята малка гадна тайна, Бо и дори да те отблъснах заради другата, която ми е истински скъпа, ще те нося в мен, ще пазя малкия белег - жигосаното ти  име, ще се моля някой ден да го излекуваш с нежните си  ръце, защото твоето име е там, не само върху тялото ми, но и в биещото ми сърце... за теб...

© Симона All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре дошла!!!Имаш талант!!!Пиши!!!
  • Невероятно силно... страхотно е! Между двата вида най-силна любов... Пожелавам ти да успееш да запазиш и двамата!
  • Наистина невероятно...
    просто не мога да намеря думи, явно наистина обичаш.
    А що се отнася до нея - ДА, това се нарича приятелство!
Random works
: ??:??