ЖИВ И СЛЕД СМЪРТТА
(в памет на Тоше Проески)
Настъпи златна есен. Октомври все още радваше с последните си слънчеви дни. Тук-там се чуваха врабчета, които игриво подскачаха в клоните на дърветата. Хората, забързани в своето ежедневие, рядко се оглеждаха около себе си, за да се порадват на простичките на пръв поглед неща от живота – една подарена усмивка, цъфнало в полето цвете или просто песента на птиците. Все по-често те оставаха глухи за воплите на страдащите и слепи за протегнатата за помощ ръка.
Малцина бяха готови да отдадат сърцето и душата си за чуждата болка и да я преживеят все едно е тяхна. Такъв човек бе Тоше Проески. Млад мъж на 26 години, с голямо сърце, готово да побере болката на целия свят; с нежен и мил поглед, в който прозираше чистотата на душата му. А когато запееше, дори и птиците притихваха, омагьосани от ангелския му глас. Тоше не знаеше почивка, в главата му имаше куп проекти и мечти за бъдещето.
Така дойде утрото на 16 октомври 2007 г. Слънцето все още не беше ...