3.

Трябваше да се започне отнякъде. Тодоров му предостави информация за старите случаи, в които Ана е била замесена по някакъв начин.

Френцов започна да прелиства страниците с надеждата да открие нещо, което да му даде отправна точка за разследването.

Първо погледна най-пресния случай. Братовчедката, чичото от Америка – имената не му говореха нищо, а и двамата бяха мъртви. Причина за смъртта: инфаркт. Не беше обичайно за тридесетгодишна жена, но не беше и невъзможно.

Случаят с фабриката за четки. Категорично е установен проблем с електрическата инсталация. Имало е съмнение, че проблемът е умишлено предизвикан, но не са открити никакви доказателства в полза на това твърдение. Отговорните лица са понесли наказание, имената отново не говореха нищо на Френцов. Били са разпитвани всички служители на фабриката по онова време, както и някои бивши такива. Ана Чолакова е била сред тях. В деня преди и по време на пожара е била на почивка в Хисаря. Проверено и потвърдено, тя е извън всякакво подозрение.

Катастрофата с ранената приятелка. Френцов разгледа данните на шофьора, двадесетгодишен, с малко опит, не е бил употребил алкохол. Малко преди инцидента, пострадалата е била забелязана да спори с Ана и в тази връзка госпожа Чолакова е била разпитана. Спорът е бил от лично естество. Заключението е, че пострадалата е пресичала неправилно и обвиненията към шофьора са снети.

4.

Френцов реши да издири съседката и да поговори с нея. Взе данните й от Тодоров и не след дълго се намираше пред блок 19. Там на третия етаж все още живееха семейство Чолакови, а два етажа по-нагоре – и хазяите им, семейство Сапунджиеви.

Дамата, която търсеше, се наричаше Василка Димитрова и живееше на първия етаж.

„Съседката от първия етаж!“, засмя се мислено Френцов. „Тя знае всичко!“

Позвъни на вратата и възрастната жена му отвори и го покани вътре.

Нямаше нужда да й се представя подробно, тя с охота разказваше на всеки.

- Казват, че било нещастен случай, но аз не вярвам! Казвам Ви, тя прави черни магии. Дончева от четвърти етаж един ден взела последните яйца в магазина, точно преди Ана да посегне към тях. Ана така я погледнала, че на излизане от магазина, Дончева се спънала и счупила яйцата. А било точно преди Великден!

- Това е интересно, но убийството е нещо доста по-сериозно от счупени яйца. Какво Ви кара да си мислите, че Ана има пръст в смъртта на Борислав Сапунджиев?

- Ами предишния ден ги срещнах с мъжа й и тя ми се оплака, че ги помолил да напуснат апартамента. И после каза: „Ах, да вземе нещо да му падне на главата!“. И то взе, че падна!

- Интересно! – възкликна Френцов.

- Иначе другите съседки си мислят, че е жена му – Росица. Може и тя да му е видяла сметката, защото си имаше, хм, други интереси, ако ме разбирате какво искам да кажа… заяви госпожа Димитрова като леко поклащаше главата си.

- Имала е връзка с някой друг? – поинтересува се инспекторът.

- Имаше, имаше, колко пъти съм ги виждала. Идва, взима я с колата, после я връща късно вечер. А мъжът й се скъсваше от работа и нищо не подозираше – госпожа Димитрова отново поклати главата си.

- Познавате ли мъжа?

- Не, но е значително по-млад от нея. И колата му знам. Червена, спортна, лъскава…

5.

- Съжалявам, че Ви притеснявам в такъв момент, но се налага да поговорим. Имаме известни подозрения, че може да се касае за убийство! – заяви инспекторът, когато вече се намираше на пети етаж.

- Значи все пак го е направил! – възкликна Росица Сапунджиева и застана като смразена.

- Какво имате предвид? Кой да го е направил? – попита Френцов.

- От известно време съпругът ми получаваше заплашителни писма. От конкурент в бизнеса.

- Имате ли представа кой?

- Не знам кой точно!

- Виждали ли сте тези писма? Можете ли да ми ги покажете? – поинтересува се инспекторът.

- Не съм ги виждала, предполагам, че са били по имейл, не съм се интересувала.

- Случайно да знаете паролите за пощата на съпруга Ви?

- Не, нямам представа какви са. Всеки от нас имаше свое лично пространство.

- Като говорим за лично пространство, в какви отношения бяхте със съпруга си в последно време?

- Какво намеквате? – извика Росица Сапунджиева.

- Абсолютно нищо! Просто трябва да се изяснят всички факти около случая. Въпросите ми са съвсем рутинни.

- Отношенията ни бяха напълно нормални, като на хора, които са заедно от дълги години. Нямаше я вече я бурната страст, но не сме имали и проблеми.

- Разполагаме с информация, че напоследък сте прекарвали доста време в компанията на един господин. Самоличността му все още не ни е известна, но скоро и това ще стане. Можете да ни помогнете, имате ли познат с червен спортен автомобил?

- Не! Не познавам такъв господин!

- Сигурна ли сте в това?

- Категорично! – отвърна Росица Сапунджиева и в изражението й се четеше явен гняв.

Следва продължение...