Живот след живот

И тази нощ те срещнах в дълбините на съня ми. Един от онези сънища, в които не очаквам нищо, но пък ми дава шанс да прекараме малко време заедно. И когато погледна към небето, се чувствам щастлива, защото знам, че когато те срещна в прегръдките на съня, моята душа от далеко се е свързала със настроенията на сърцето ти. А ти сънуваш ли ме?

Въздишам тежко в тишината на нощта. Очите ми обхождат звездите и се спират върху луната. Далеко си!

Прохладен ветрец погалва лицето ми и косите ми. Потръпвам под копринената си нощница. Поглеждм за последно нощното небе и се връщам обратно в покоите си. Правя няколко смели стъпки към величественото огледало със златна рамка, в ъгъла до леглото ми, когато очите ми попадат върху него.

– Искаш ли да ти разкажа една история? – прошепвам тихо на глас и връхчетата на пръстите ми докосват нежно огледалната повърхност, която проблясва нежно и в него се раздвижват образите от един минал живот.

Една друга планета, едно друго съзвездие и ние двамата едни други хора. Може да ти се стори странно, но там ти бе моята нежна перла, а аз бях твоят рицар готов да умре за теб. Не обръщай внимание на половете, те не са важни. Съзнанията ни не пренедлежат на материалните тела. Сега очаквам да се разсмееш и си представям усмивката ти. Сърцето ми трепва така, както трепваше и там в онзи друг свят, в онази друга отдаличена точка на вселената.

Дали ще ти е странно, ако ти кажа, че в онзи живот направих хиляди грешни неща, за да те имам до себе си? Престъпвах закони и забрани, за да мога да те обичам, за да бъдем! Тайно те докосвах, тайно те прегръщах, тайно те целувах и тайно се сливахме в едно. Ти беше забранен плод!

Ако ме помниш добре от онзи живот, та дори и в сегашният, трудно се справям да стоя надалеко от забраненото. Трудно и умея да деля. А там на онази друга планета в онова далечно съзвездие, ти беше официално обещана. Специалното момиче трябваше да се омъжи за момчето, което имах за свой брат! Един уреден брак, който ти не желаеше, а с всяко мое докосване на тялото ти, забивах ножове в приятелският гръб.

Дали съжалявам? Не! Нито тогава, нито сега. Дали бих се извинил, ако имах възможност? Не! Молих ли за милост, когато приятелското острие на копие се заби в гърба ми? Не! Сълзите в очите ми блестяха и се стичаха по лицето ми от безпомощност, че си отивам от този свят, а теб те отнемат от мен. Тогава ти обещах, че ще те намеря отново, където и да си в следващият ти живот. Знаеш, държа на обещанията си.

Докосвам отново огледалната повърхност – проблясва и застива.

– Далеко си! – Изричат тихо устните ми и топла сълза си проправя път по бузата ми.

В този живот ти си моят рицар! В този живот аз съм твоят забранен плод! В този живот отново няма да бъдем, но ти ще си останеш моето друго аз!

И отново ще ни се случи да се срещаме тайно, да се докосваме тайно, а теб ще те застигне моят край от миналият ми живот. Може би в следващият ни, когато се намерим отново, ще ни се случи да се обичаме без забрани, болка и сълзи.

Тази нощ, там в двора на двореца, ще забият нож в гърба ти. Кръвтта ти ще попие в корените на червените рози, а аз вече ти обещах, че твоята грешка от миналият ти живот няма да направя. Тръгнеш ли си ти тази нощ, тръгвам си с теб!

С бавни крачки се връщам отново на балкона. Босите ми крака пристъпват тихо към каменният перваз. Очите ми поглеждат към звездите и откриват съзвездието, което преди беше нашият дом. Вселената е необатня, но аз знам как да те намеря!

В нощната тишина и тъмнина, дочувам само металната музика на остриетата от мечове. Такава е съдбата и ще се случи. Не мога да го спря. Тази нощ си тръгваш, а с теб и моята душа. За какво ми е живот, в който няма да ни се случи да се обичаме? За какво ми е живот, в който ти няма да си до мен? Моето друго аз, без теб няма да се усмихвам, няма да живея в радост, без теб ще съм нечия робиня. Не искам ласките на друг, не искам любов пред топлата камина от чужди ръце.

Металната музиката на мечовете застива. От двора на двореца ме гледат две очи, които няма да стоплят душата ми никога!

Далеко си, но не за дълго! 

Бавно се покатервам на каменният перваз. Вятърът ме погалва нежно така, както галиш ти.

И ще ни се случи в следващият живот...