Приказка за художника, чиято картина оживяла
Живял някога в едно малко градче по поречието на река Дунав беден художник. Той често рисувал света, но никой не можел да разпознае изобразените върху платната места. Докато предлагал картините си в градската градина, той виждал в очите на хората безразличие, отвращение, присмех или съжаление, но никога – одобрение. Това го натъжавало, но не губел надежда, че някой, който имал не само очи, но и способност да вижда, щял да спре пред неговите творби и да ги оцени не с пари, а с признание. И както се случва в приказките, веднъж пред него спряла каляска. От нея излязла красива млада жена. Дългите ù руси коси падали свободно чак до тънкия ù кръст, пристегнат със сребърен пояс. Роклята ù била извезана с изумруди, които подсилвали блясъка на зелените ù очи. Когато заговорила, всички затаили дъх, защото гласът ù напомнял майчина песен.
- Кога беше там, художнико? Нарисувал си го така, че отново се почувствах малко момиченце. Ето го дървото, на което ...