rarebird (Весислава Савова)

Споделена нощ 🇧🇬

с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...

rarebird

Prose » Short stories

2011-07-09T12:52:52+03:00 2.2K 16

Моят свят в черупка 🇧🇬

Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...

rarebird

Prose » Others

2011-03-16T20:55:26+02:00 3K 3 16

Мъжете в моя ден 🇧🇬

*
Нощ. Сънят не идва. Моите очи не са му по мярка. А Пясъчният човек дебне. И онези човки. От Луната. Гладните. Гладът не познава милосърдието. То е за ситите. Сетивата им скърцат. Смазват ги. С пиене. Ситите забравят, че Милосърдието смущаваше храносмилането им. Сънят ме мрази. Стомахът ми скърца. ...

rarebird

Prose » Humorous

2011-03-01T21:31:20+02:00 2.1K 16

Ана, част 4 🇧🇬

- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Умор ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-07-16T12:04:15+03:00 1.8K 8

Ана, част 3 🇧🇬

Ана избърса сълзите си. Пред нея се изправяше неизвестно откъде появил се замък. Кулата му беше паднала и той изглеждаше обрулен, самотен, рушащ се. Искаше ù се да го прегърне. Да го утеши. Влезе в него, защото вратата зееше широко отворена, но сякаш присъствието ù по никакъв начин не беше усетено о ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-07-13T10:00:30+03:00 1.7K 5

Ана, част 2 🇧🇬

- Докторе, докторе! Тя плаче...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-07-11T11:32:30+03:00 2.3K 6

Ана, част 1 🇧🇬

Едно – седнал зад едно бюро;
Две – Рено пише и чете;
Три – Рено пък се умори;
Четири – „Рено, ти прочете ли
Пет – онзи стар сонет?” ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-07-09T22:33:50+03:00 2.4K 11

Случайности за цял живот, 9 (последна) 🇧🇬

Беше изминал месец от убийството в заведение „Сид”. Четирите приятелки все така водеха децата си там, но много рядко споменаваха случая на убийство. Той беше променил живота им. Самите те, до скоро, деца, израснаха много. Все по-рядко обсъждаха някого и все по-често размишляваха над това колко пъстъ ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-28T12:23:10+03:00 1.7K 9

Случайности за цял живот, част 8 🇧🇬

На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те е ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-26T14:22:22+03:00 1.5K 3

Случайности за цял живот, 7 🇧🇬

***
Страхил отключи апартамента си. В коридора и в хола беше тъмно. Предпочете да се събуе на тъмно, за да не буди Антоанета. Тъкмо оставяше служебното си куфарче на портмантото, когато светлина го накара да затвори очи.
- Прибра се все пак, а?
- Антоанета, какво ти става? Просто си върша работата. ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-24T22:03:41+03:00 2.6K 6

Случайности за цял живот, част 6 🇧🇬

Дог виеше протяжно. Лили се усети, че залисана в подредбата на стаята на Сияна и подготовката на децата за сън, беше забравила да го нахрани. Взе консерва от хладилника и излезе при него. Погали го и му изсипа храната в паничката. Той махаше доволно с опашка, докато се хранеше. „Дог, Дог, за всички ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-23T13:15:00+03:00 1.5K 5

Случайности за цял живот, част 5 🇧🇬

Следовател Страшимир Караиванов седеше на дивана в кабинета си и четеше нещо от монитора на лаптопа си. Правилните черти на лицето му, доближаващи се до абсолютната симетрия, не издаваха с нищо какво четеше. Само лекото потрепване на раменете показваше някаква съпричастност към това, което беше на е ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-22T10:47:52+03:00 1.5K 5

Случайности за цял живот, част 4 🇧🇬

- Момче, момче, обърни се – сестрата – около четиридесетгодишна, поддържана жена - хвана Евгени за рамото.
- Къде съм? – погледна я той недоумяващо, след като се обърна бавно по посока на гласа.
- В болница. Припаднал си в управлението.
- Аз съм изрод.
- Не си. Просто си болен. ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-18T09:13:07+03:00 1.6K 10

Случайности за цял живот, част 3 🇧🇬

Глъч от детски плач, женски викове и лай на кучето Дог – мъжкар от породата Лайка - огласяше дома на Лили до към 17 часа. Съседи, подтиквани от любопитство, влизаха и излизаха, предлагайки помощта си. Накрая, тя, Антонио и Сияна останаха сами. Децата спяха. Тя взе бърз душ на отворена врата и се вър ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-16T15:18:48+03:00 1.5K 6

Случайности за цял живот, част 2 🇧🇬

В полицейското управление вече разпитваха арестувания официален съпруг на убитата - Антоанета Алексеева Друмева. Името му беше Евгени Димитров Друмев. И двамата бяха родени на 16-и април 1986 година. Всъщност, и имената, и датите на раждане им бяха дадени около шест месеца след раждането им. Израсна ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-15T10:27:19+03:00 2.1K 6

Случайности за цял живот, част 1 🇧🇬

- Петре, ела тук веднага! Кого да гледам по-напред – теб или сестра ти?
- Ели, размърдай се малко. Нали все се оплакваш, че си качила доста килограми след раждането.
- Мари, и аз така разсъждавах след първото раждане. Ето – има достатъчно катерушки. Много ли искам? Само да го виждам – Ели изсипа дум ...

rarebird

Prose » Novellas and novels

2010-06-13T20:30:23+03:00 1.8K 9

Братя Миладинови 🇧🇬

1861 година. България продължава да стене, смазана от почти петвековното робство. Губи земите си. Губи децата си. Но българският език продължава да живее. Поредното доказателство за това е: „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. В ...

rarebird

Podcasts » Others

2010-05-22T20:19:43+03:00 6.3K 14

Фантазии 🇧🇬

(импресии)
Полетът на фантазията
Слънчеви зайчета
се гонят по поляните.
Защо не ги виждаш? ...

rarebird

Prose » Others

2010-01-16T11:47:27+02:00 1.8K 16

Планината 🇧🇬

мъгла се стеле
покрива планината
слънцето ще я рани
...
було мъгливо ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2010-01-14T09:37:35+02:00 1.6K 14

На дъщеря ми 🇧🇬

Пребродих хиляди пътища,
богатствата си разпилях.
Сънувах хиляди сънища
и все по-разсипна аз бях.
Раздавах радост, надежда ...

rarebird

Poetry

2010-01-12T12:41:58+02:00 2.4K 1 25

Животът и Смъртта - ч. 3 🇧🇬

Приказка за неродената мома
Никой не знаел къде бил изчезнал художникът и той, както и неговото творчество, били забравени. Дори онези, които вече имали портрети, нарисувани от него, ги скрили в мазетата и на таваните си да събират прах с надеждата, че безкомпромисното време ще остави своя отпечатък ...

rarebird

Prose

2010-01-10T12:42:08+02:00 1.4K 8

Измамно 🇧🇬

измамно слънце
остарели украси
година нова
...
кал киша и прах ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2010-01-08T11:28:08+02:00 2.4K 25

Животът и Смъртта - ч. 2 🇧🇬

Приказка за художника, чиято картина оживяла
Живял някога в едно малко градче по поречието на река Дунав беден художник. Той често рисувал света, но никой не можел да разпознае изобразените върху платната места. Докато предлагал картините си в градската градина, той виждал в очите на хората безразли ...

rarebird

Prose

2010-01-07T09:58:32+02:00 1.4K 9

Животът и Смъртта 🇧🇬

(приказки за (не)пораснали)
Животът се влачи по корем и нищо чудно, че Смъртта често стъпва на врата му. Тя не е впечатлена от жалкото му съществувание и прекъсва житейската нишка, само защото не го е забелязала. Животът, обаче, има неповторимата способност да се саморегенерира и продължава напред. ...

rarebird

Prose

2010-01-06T10:24:47+02:00 1.7K 11

(Не)приспивни песни 🇧🇬

(нава)
Нани-на, нани-на,
песен приспивна запявам.
Студено е.
... ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2010-01-05T10:32:55+02:00 1.8K 10

Нова Година 🇧🇬

Звън камбанен. Свещи. Чаши,
пълни с вино тежко, отлежало.
Радват се сърцата наши –
нова година, ново начало.
Здраве, любов и човечност ...

rarebird

Poetry

2009-12-31T13:04:21+02:00 2.3K 2 13

Дългият 🇧🇬

- Самотно ми е, бате. Затова пия. За да изгоня самотата. Майка ми викаше да спра, че това пиене щяло да ме убие. Ама аз ù отговарях, че си нямам булка, а на нея все ù пречех, като говоря. Нали е майка, та взела присърце думите ми и ми намери булка. Капка. Сълзица. От мъж недокосвана, грях не познала ...

rarebird

Prose » Science fiction & fantasy

2009-12-29T10:18:10+02:00 1.5K 8

Момичето и цветята 🇧🇬

Момичето бе стиснало цветя,
но те живяха толкоз малко.
Тя хвърли ги и смачка със крака,
проплаквайки: „Ах, колко жалко!”
Така момичето и не разбра ...

rarebird

Poetry » Other

2009-12-27T11:04:31+02:00 1.4K 12

Коледна импресия 🇧🇬

Когато Коледата наближава –
това май знае се от всеки –
три духа, един след друг се явяват
да изправят криви пътеки.
Старец сърдит, зловещ и навъсен ...

rarebird

Poetry

2009-12-25T11:13:38+02:00 1.4K 8

Бъдни вечер 🇧🇬

Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена ...

rarebird

Prose » Short stories

2009-12-24T11:07:59+02:00 4.3K 10

Художникът и поетът 🇧🇬

Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, ...

rarebird

Prose » Short stories

2009-12-22T22:32:23+02:00 1.4K 13

Цялото 🇧🇬

Мотрисата на метрото ускоряваше ход. За по-смелите мечтатели – направо летеше. Време беше хората да се приберат в домовете си и да сменят ритъма, за да се отърсят от тревогите, разперили ненаситните си пипала. Лицата около мен бяха различни като възраст, цвят и излъчване, но сянката на обща загрижен ...

rarebird

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-12-20T18:45:30+02:00 1.5K 8

Замъкът 🇧🇬

Наоколо се виждат само руини,
а някога издигал се е чуден замък.
Спри! Сякаш чувам песен стара да звучи
от останалия като спомен камък.
Тук, където само твари адски пълзят, ...

rarebird

Poetry

2009-12-19T19:00:00+02:00 1.3K 18

Насаме с Адам 🇧🇬

(монолог на Ева)
Реброто ти липсва, така ли, Адаме?
Е, ето ме, тук съм. Вземи ме!
Стискай силно, не бой се, ще мине,
дори белег от теб да остане. ...

rarebird

Poetry

2009-12-18T09:22:20+02:00 1.4K 11

Зимно хайку 🇧🇬

Ледени пръсти
стискат храста, побелял
от болка и страх.
...
Живият огън ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-12-17T11:55:32+02:00 1.5K 12

Една нощ в столицата 🇧🇬

Уличният стълб:
Аз съм уличният стълб. Тук съм от години, за да давам светлина през нощта. Глупавата Луна, с цялата ù свита от звезди, прилича на красавицата, която беше тук преди малко – блясък, без съдържание. Какво за красавицата ли? Тя използва осветената от мен част на тротоара, за да зашлеви ш ...

rarebird

Prose » Others

2009-12-16T09:40:55+02:00 1.5K 12

Сезонни песни 🇧🇬

Луната - в дим,
а ледени висулки
весело пеят.
...
Жътва настана. ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-12-15T11:39:08+02:00 1.3K 7

Няма никакъв Дядо Коледа - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал 🇧🇬

Няма никакъв Дядо Коледа
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха до ...

rarebird

Prose » Short stories

2009-12-13T20:44:39+02:00 1.7K 21

Урочасана нощ 🇧🇬

Прозорците се взираха във мрака
под пламъка на свещите, догарящи.
Едно дете стоеше там да чака
от старец някакъв мечтаните подаръци.
Какво, че вътре бе студено, тъмно? ...

rarebird

Poetry

2009-12-13T02:40:13+02:00 1.2K 12

Абсурд(изми) - 3 🇧🇬

(по Б. Виан)
Медиите се погрижиха новината да стигне до всяко място на земята, а добрите стари клюкарки им помагаха с усърдието на нов член на благотворителна организация. Колкото по-напред отиваше новината, толкова по-обемиста ставаше тя, докато накрая от „Озоновият слой изтънява и излагането на сл ...

rarebird

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-12-11T11:58:10+02:00 1.6K 6