Лежа си един ден на дивана и чета книга – „Особени сезони“ на Стивън Кинг.
По някое време си викам „Абе, защо не взема да стана писател?“
Сетих се за един образ от близкото минало, който след задълбочено слушане на King Dimond, достигнал до заключението, че щом Ким може да пее и свири на цигулка, значи и на него нищо не му пречи. И аз си помислих същото, но за писането. Какво толкова.
Оставих книгата настрана и взех от чекмеджето тетрадка и химикал, защото съгласете се, че какъв писател може да сте, ако не ползвате хартия.
Придърпах стола, седнах, и си нагласих удобно лактите на бюрото. Подъвках химикалката 1-2 минути, докато ми се избистри мисълта и започнах…
Тридесет минути по-късно бях изписал подобаващ (по собственото ми усмотрение) брой листа и доволен се отпуснах назад. Погледнах с блаженство първото ми литературно отроче – брилянтен разказ. Даже брилянтен е меко казано, но не намирах друга дума.
Нищо не ми пречеше да пиша по няколко такива на ден и само след седмица щях да съм г ...