Една лилава светлинка проблясва сред мъглицата и каца на рамото ми. Проговаря с човешки глас:
- Аз идвам от безкрайното, звездно небе. Изпраща ме голямата, Божествена Светлина да ти кажа, че Любовта е искра. Тя е стремеж към възвишеното. Обичта е основната и частица.
- Искам да те попитам, моя мила приятелко- прекъсвам я аз. Въпросът е малко материален. Но ние живеем в материята на земята и трябва да сме наясно с нещата. Кое е основното правило на Обичта?
- За да се обичат двама човека, не трябва да са непрекъснато заедно, защото става свикване. Свикването се превръща в навик, а навикът вече не е Любов. Раздялата е най- сигурното средство за изпитание на чувствата. Това е свише и то е духовното. - Излиза - продължавам аз - че двама човека колкото повече се обичат, те все повече се раздалечават, за да може наново да се съберат с върховна сила.
- Разбира се. Това е екстазно чувство на щастие. Силата на Любовта е в изпитанието, което е нейната мерна единица. Както обичаме да казваме: "Не говори много за Любовта, по- добре действай!" Тук думите са излишни. Обичай и доказвай! Така ли е?
- Вие, човешките форми, в Любовта задоволявате животинския си нагон. Трябва да се сливате всецяло с обичания човек!
- Това според мен е щастие - прекъсвам я аз.
- Да, истинската Любов те кара да се чувстваш пълноценен човек, който винаги има криле и умее да лети трансцедентално, т. е.чрез мисълта.
© Мария Герасова All rights reserved.