Какво ме научи бедността, безработицата и старостта?
Не смятам, че ще изчерпя темата. Това са просто кратки, съвременни размисли. Те даже не важат за всички българи, но за изключенията тук няма да говоря.
Бедността – наложи максимална съобразителност в изразходването на финансите и всичко свързано с тях; уважение и към малкото, което имам; по-добра организираност в ежедневието; раздвижи паметта, мисленето и добрата концентрация на вниманието към детайлите; възприемането на света и всичко около мен с широко отворени очи; повиши чувствителността и съпричастността ми и поставяне на мястото на другия.
Безработицата – принудителната т.е. на пенсионера в България с ниската пенсия и разклатено здраве. Аз съм от онези пенсионерки, които не могат да се задоволят само с битовите ангажименти – пазаруване, готвене, почистване и подреждане, което ми се струва само губене на време. Вярно, това са неща, без които не може, но които не ме задоволяват и не искам да обземат цялото ми време. Битовата дейност я намирам твърде егоистична и не мога да се примиря само с нея. Не приемам нещата, които са тясно егоистични, като отглеждането на кученце и котенце, напр. или учителка, която се занимава само с отглеждането на цветя . Учителят си е учител цял живот, независимо от промените в системата, според мен. Ако не съм направила нещо, което ще е от полза на някой друг, значи денят ми е минал безсмислено и безполезно.
Старостта на съвременния средно статистически българин е белязана с няколко основни и задължителни белега – финансова ограниченост, здравословни проблеми и свито сърце по деца и внуци в чужбина. Първите два са взаимно зависими – затрудненията, относно финансите осезателно се отразяват на здравето . Лекарствата и леченията ги принуждават да правят много икономии, което усложнява болестните процеси и оздравителните процедури. Влошеното и ниско здравословно състояние влошава жизнеспособността, настроението и усещането за смисъла на живота.
Мисълта ми е как да открием нишата, в която да оползотворим свободното си време при пенсионерската свобода. Подчертавам - при недостатъчна пенсия. Добре би било да помислим. Поле за изява има, достатъчно е да имаме желание и смелост да разчупим рамката. Дали ще помагаме на внуци или чужди деца, на немощни хора или ще вършим благотворителни дейности, това всеки сам трябва да реши.
Та, очаквам коментарите на по-младите по темата.
© Anastasia All rights reserved.