- Мамо, ще ми разкажеш ли какво сънуват Земляните?

-  Добре, Алиса, седни удобно на тревата и слушай. Когато преди хиляди години Бог сътворил Човеците и им дал възможност да живеят като Богове, те не пожелали да го послушат. Решили да нарушат законите на природата и Бог им отнел правото да бъдат безсмъртни. Също така им изпратил тревогата, страданието, ревността, злобата, алчността, болката, обидата, болестите и тъгата да ги съпровождат по време на житейския им път.

- Защо така ги е наказал Бог, мамичко?

- За да се научат да виждат и усещат светлината, Бог им изпратил тъмнината. Така  Земляните с времето позабравили да се оглеждат наоколо в живота си, да се поспрат, да се порадват, да помогнат, да съпреживеят света около тях и започнали да живеят в една изкуствена реалност и да “ сънуват цветни сънища”.

- И какво сънували Човеците, мамо?

- Мила принцесо, човеците заспали дълбоко и забравили своите корени, своята история, забравили да се грижат за ближния, за животните, за природата, забравили Божественото и започнали да мислят само за себе си и да задоволяват нуждите на физическите си тела.

- Не те разбирам, мамо, защо са забравили всичко това?

- Защото, мила дъще, повярвали, че са по- силни от Бога, по-големи от хляба и че са всеможещи, всезнаещи, властващи и притежаващи…Забравли Вселенските закони за привличането, за даването и получаването, за пътя на душата, за всеобщото благо, за човечността, споделеността, безусловната любов, за добротата, за състраданието и милосърдието, за уважението и търпението и още за много други истини.

- Колко тъжно е всичко това, майчице! Значи Земляните забравили за истинското, за хубавото и си измислили свои ценности, правила и закони?

- Браво, момичето ми, точно така, всичко разбираш ти, моя прекраснице! Човеците си повярвали твърде много и започнали все повече да приличат на своите изобретения, които да осмислят животите им. Купували си с пари здравето, което стресът и умората им причинили, но също така скъпи коли, огромни къщи, луксозни яхти, екзотични преживявания, с които да задоволяват егото си и да се самозалъгват колко са велики и щастливи.

- А щастливи ли са наистина в душата си, мамо?

- Знаеш ли принцесо, колкото повече притежавали - толкова повече искали. Започнали да воюват по между си за власт и пари, отнемали и продължават да отнемат невинни човешки животи. В душите им се загнездили чувства като гняв, злоба, безсърдечност, алчност и обида, които изпиват с всеки изминал ден душевните им сокове.

- Това ли са сънищата им, мамо, техните илюзии за реалността?

- Да, съкровище, виж колко си ми умна, вече знаеш повече от някои Човеци как е устроен света.

- Тъжна съм, мамо, кога тези Земляни ще се събудят от този нереален спектакъл и ще прозрат истината за живота?

- Алиса, все повече от тях се пробуждат и се радват на прекрасния живот, за тях всеки ден е свещен, не нарушават вселенските закони и се радват на вътрешен мир, на хармония и благоденствие.

-Страх ме е, мамо?

- От какво се страхуваш, мъниче?

- Страхувам се заспалите души да не навредят на пробудените, да не ги повлекат със себе си в матрицата на тъмнината, да не ги принудят и те да заспят и да сънуват, вместо да се радват на живота, да създават, да творят!

- Не се страхувай, дъще, заспалите Човеци не виждат “по-далеч от носа си”, те са толкова концентрирани да задвижват машините на своята матрица, че нямат очи за невидимото, не усещат, не чувстват, не съпреживяват. Те просто преминават през живота, без да му се насладят, без да го разберат и прокарат през себе си, сънувайки своите “ цветни сънища в заблуда”...И така постепенно разрушават тази своя Земна реалност, която се обезличава с всеки изминал ден и отстъпва място на Новото време.

- И какво ще се случи с тези “ заспали души”, мила мамо?

За това ще си поговорим някой друг път, обич моя! Сега - предлагам да си поиграем със слънчевите зайчета и да потичаме на тази красива зелена тревичка босички, за да усетим връзката си с прекрасната майка Земя.

-Чудесна идея, обичам те, мамо!

- Аз също ангелчето ми!