Каквото писано..    

Колата спря до старата сграда - бившата фабрика за детски играчки. Беше  БМВ –стар модел на около 20 години. Трима души слязоха от колата. Единият беше с една глава по - висок от другите и поне с двадесет кила по - тежък. Викаха му Шефа. Бяха далеч от любопитните погледи. Освен тук там някой куче подгони котка или както се казва, предстоеше среща без много свидетели.

-Виж какво направиха - каза Шефа - затвориха всички заводи и фабрики. Баба ми работеше тук, получаваше малка заплатка, но все някоя паричка изкарваше и дори накрая имаше и спестявания. А сега какво , няма работа, ниски пенсии. За такива пари не можеш и да умреш като човек, да не говорим колко струва погребение. Затова хората стават лоши, от нямане какво да правят.

-Шефе - каза младеж със списанието - интересна статия.

-За какво става дума?

-Ами темата е „Кажи край на нежеланите косми“.  Шефе, тук пише, че може да се прилага върху всички зони на тялото. Премахва космите без болка и странични ефекти.

-Пфу, че си тъп! - изригна си шефа. -Много си кух. Какви глупости четеш.

Другият до тях, викаха му Мустака, се хилеше и тогава каза.

– Ето го Шефе, той идва.

-Къде е? А, видях. Този ли, майко мила! Ти малоумен ли си. Как можа на тази закачалка да му довериш стоката.

-Видя ми се надежден шефе, много не говори. Имал нужда от пари.

 Към тях се приближаваше  млад човек на не повече от тридесет години. Викаха му Плашилото. Приличаше на дървена закачалка от тези, където можеш да ги преместваш, имаха куки като рога. Размахваше ръцете, с голяма крачка, висок, слаб и с щръкнали уши,влачеше  след себе си и сянката си също толкова голяма и неугледна.

–Все едно вълк в кошара- ядоса се шефът. -Този, където и да мине ще го помнят още дълго време. Трябва ни човек без особени белези, като някой безличен депутат, където след четири години никой не ги помни. Има много такива.

Плашилото доближи компанията.

-Добър ден . Надявам се не съм закъснял?

-Де да беше - отвърна шефа.

-Какво ще правим младежо ? Къде е пратката. Възложихме ти проста задача да занесеш това нещо от пункт А до пункт Б. Лесно е . Уви, сега разбирам че ти не си успял да се справиш с тая отговорна работа. Загубил си я .

 -Аз предлагам да се обърнем към полиция за съдействие - каза Плашилото.

Настъпи тишина.

-Интересно предложение. Вече окончателно спечели моето доверие. Какво ще кажеш обаче, когато те попитат за съдържание на пакета.

-Затова и дойдох да ми кажете.

-Даже много интересно - продължи шефа. Това, което е в пакета, вече някой го пуши, без да плати за удоволствието. Не са цигари или пури. Чаткаш ли ?

-Значи ли това че става дума за забранени субстанции?- попита той Шефа.

-Абе, ти що не говориш на български. – подигра му се Шефа –Да, става дума за канабис.Така ни помагаме на хора –тежко болни. И сега те страдат без нашата стока, по- точно лекарство. Но някой все ще плати, така мисля.

Невидима примка все повече стягаше тънкият врат на Плaшилото, започнал да осъзнава, че не за всяка грешка има прошка. Първият удар го свали на земята.Чуваха се стонове, плач, удари – бой. Жертвата го налагаха с крака и  после дигаха и пак , но вече с юмруци, докато пак не падне. „Ох!“ виеше от болка. Нямаше кой да го чуе, знаеше. Бяха в изоставена промишлена зона.

- Спрете вече, ще ме убиете, нищо не съм направил.

-Аха, дойдохме си на думата, каза шефа.

- За това говоря, продължи той.

Мустака го прекъсна.

-Тази фраза Шефе  “ За това говоря”  много често използват в американски филми, искам да кажа .

- Много знаеш. В следващият миг отнесе един звучен шамар.

-А това от кой филм?

– Ама ..Разбрах шефе.

- Разбрал си, друг път.

- Нищо не си направил, така ли ? - попита той Плашилото, който беше свит на две на земята. Плашилото беше облечен в сив евтин костюм, но от това търкаляне по земята като че ли целия се слял с пръста и тримата вече нищо не можеха да различат, ритаха го къде-то падне.

Нищо, така е. Нула резултат.

 -Ще ходи в полиция, виж го тоя. А какво трябваше да направиш? Да занесеш този пакет на гарата. Да го предадеш на чичкото с бастуна. А ти какво направи ? Загуби го, остави го във влака. Затова трябва да платиш.

- Не ме убивайте, имам три деца, моля ви са, искам да живея.

- Иска да живее шефе - чу се гласа на третия от групата , с ръце дълги и с огромни юмруци, които добре служиха при нужда. А нуждата винаги има от такива типове. Викаха му Юмрука.

- Шефе, този има три деца - каза Мустака. -Познавам го.

- Пука ми.

-Искам да кажа - продължи Мустак - женен е три пъти, има три деца, и от трите има по  едно котило.

-  Вярно!?  Кога успя? Ти си бил женкар. Как успяваш да направиш наведнъж три бели.

–Имам добри показатели, жените ме харесват в някои отношения - отговори Плашило.

-О, я виж го мръсника! И отговаря…

-Ви попитахте.

-Ще му отрежем този показател. Ха,ха,ха –смееха се тримата, чак просълзиха се от удоволствие.

За миг Плашилото помисли  че ще му се размине. Щом става весело значи има шанс, не всичко е загубено.

-Добре.  Ето какво ще направим, аз съм Шефа. Простено ти е.

 – Не ставаш за този занаят, а този бой надявам се ще те убеди окончателно да потърсиш свястна работа. Айде момчета. Качиха са в колата и бавно потеглиха. Битият изненадващо бързо се изправи, като се има предвид тази тупалка, която той отнесе.

-Мамицата ви мръсна - каза той, но вече никой не го чуваше. Мадер факер.Тръгна и тогава почувства едно ужилване в тила, нямаше болка, по- скоро се изненада, успя да се обърне и видя стрелеца с дълги ръце - Юмрука, държеше пистолет с оглушител, от дулото му се дигаше пушек. Падна по гръб, очи отворени, беше жив, но за стрелеца вече беше труп, затова когато чу от шефа си:

-Направи контролен изстрел.

Само това каза.

-Готово!

Но пистолета засече. Обърна се и с бърза крачка изчезна.

Плашилото лежеше и никак не се притесняваше, а имаше за какво. Имаше дупка в тила. Нямаше много кръв. Първото нещо, което си помисли беше за Мустака, защо му викат така, та нали той няма мустаци. Успя да се обърне на една страна и с ръка започна да търси мястото, където беше улучен с куршум. С показалеца напипа дупката и го пъхна малко на вътре  и усети олово. Късмета беше на неговата страна ,възможно бе, че дефектен патрон бе спасил живота му.

-Интересно дали ще мога да стана? -  Той направи усилие и застана на четири крака. Добре беше. Изправи се, и леко замаян тръгна към спирката. Хвана автобус и скоро се озова в Спешно отделение. Докторът го прегледа, направиха му операция и извадиха куршум .

-Сигурно някой лаик в къщи се занимава със снарядяване на патрони, затова се случи слаб изстрел- каза следователя.Плашилото разказа подробно цялата история и скоро тримата заподозрени бяха в полицията. Видяха познатото лице и се учудиха. Мълчаха. Получиха дълги присъди за стореното. Плашилото замина на гурбет, успя пак да се ожени за четвърти път. Каквото писано…

                                                                       Край.