Глава двадесет и първа – за нас и пържените рибки

Слушах го аз, слушах го… И за сетен път се убедих какви сме шаранчета. Което не е ново, де…

Животът се е зародил във водата, твърдят биолозите…

А сетне рибите излезли от водата и тръгнали да стават хора. Освен тези, дето вече били уловени и чирозирани, и онези, които си запазили спокойното местенце на морето, задоволени къде е плактон, къде е по-бедна посестрима.

Дарвинов закон, не са те виновни!

И, разбира се, покрай тях се стрелкат управниците – огромни и хищни акули, хапват си от покорните поданици, а те мълчат и кротко се напъхват в зъбатата уста. Дарвинов закон (виж по-горе)…

А на изборите изведнъж се оказва, че част от рибите не искат да плуват по течението, не могат да подхранят акулите, не изпълняват природния си дълг, както предписва Дарвиновият закон (виж по-горе).

Не им подействат светещите примамки, нито красивите цветове на актиниите, нито картините на светлото бъдеще. Най-сетне са разбрали , че във водата пречупването играе злостни шеги и изкривява представата. Не им действа и дезинформацията, проведена с цел дезинфекция на съзнанието…

Е, почни никой не ругае гласно новия ред, но какво да ругае,  когато всичко си е старо. Електоралното рибно стадо притежава лоша памет – всичко помни.

Защото хората, потопени четвърт век в света на мълчанието, усещат и разбират.

Ето – оня ден една социоложка се опитала да получи отговор от гражданин на невинен въпрос: „Как живеете днес?”…

А гражданинът заплакал, завил, закрещял, набил случаен минувач, но не й дал ясен и точен отговор. И не изразил отношението си към демократичните промени, не изкарал една благодарност поне към лекарите, чийто празник бил тоя ден. Не излял поне едно медено слово от хората в най-хуманната, най-човешката, най-пожертвователната професия. Почнал, моля ви се, да изобразява колко ще трябва да плаща, за да го лекуват, колко още, за да го спасят, колко – за да го обичат поне малко.

И еретично заявил, че от тази пазарна гледна точка и касапинът обича стадото, защото чака от него печалба..

Има още да четем по учебника на великите ни управници.

Макар и те да могат да понаучат туй-онуй от магистралните компаньонки например. Тяхната икономика е връх в стопанската наука – имат стока, продават я, пак я имат.

Както нашите политици и рейтингите им,  както нашите гласове и думата ни.

Изборите показват също , че бъдещето ще е на цветните бюлетини. Рибите не само послушно ще гласуват, но и все повече ще стават неграмотните. Властта вече се грижи…

Що се отнася до рибите, нежелаещи да влязат в изборната мрежа, има нова програма: „Докато пасивните се напасуват, активните се налудуват.” И всеобща радост сред акулите – глупавите шаранчета избират по-малката от тях да ги изхруска…

Време е рибата да тръгне към брега и с песен на уста на поеме пътя на човека.

А песента… Може и детска песничка: „Всички риби плуват, само пържените-не. Ние пържени не сме. А пък може и да сме…”

А пък може и да сме?