На сутринта станах рано. Трябваше да се избръсна и докарам в приличен вид, имах аудиенция при Папата. Честно казано, ако си мъж не е добра идея да се престараваш в кипренето за пред него. Папата е гей и меракът му още не е спихнал, тъй че шансът да ти скочи е голям, особено ако си в кабинета му. На мен ми се беше пробвал още навремето, но аз съм хетеро и винаги съм бил, затова такива не ми минават. Той го знае добре, но работата е, че с Папата никога не можеш да си сигурен за нищо. Допълнителна застраховка ми е, че нашишкавях доста оттогава, а той си пада по млади и атлетични юнаци. Но Папата е непредвидим. Велик комбинатор и абсолютен мошеник, за слава на предците и на прякора си. 

       Бях полузаспал и почти гол, когато влязох в банята за сутрешния душ. Ето първата изненада за деня, и то много хубава. На електронното биде седеше млада мацка с разпуснати златисти коси. Облеклото ѝ беше по-оскъдно дори от моето. За беда прекрасната изненадка не излезе никак благонастроена към мен:   

       - Марш оттук - изсъска тя, бързо стисна колене и ги опря плътно едно в друго. - Дърт перверзник! Анита! Анита!

       Виковете ѝ ме насърчиха да избягам от банята и да се оттегля обратно в спалнята си. Анита е зла. Тя много си държи на разбирането, че моето е съпружеска имуществена общност, докато нейното си е нейно. Това никъде не съм го писал в брачния ни договор, но съвместният живот го утвърди от само себе си. След време човек заприличва на половинката си, напълно вярно е. Ние с Анита достигнахме онази фаза, дето толкова си заприличахме, че вкусът и желанията ни към млади момичета станаха съвършено еднакви. Разлика има само във възможностите. В тази област не мога да се похваля със значителни успехи. На Анита ѝ връзват къде повече отколкото на мен. Докато аз прилъжа някоя девойка, тя овършава пет или шест. 

       Другото желязно правило, което се наложи е, че аз не посещавам покоите на Анита при никакви обстоятелства, а само тя моите. Но и това става все по-рядко. Будоарчето ѝ цъфти от феромони, естрогени и женска страст. В същото време моята спалня е бърлога на един отчужден и застаряващ съпруг: бар с пиене, масажен диван с джакузи от самоизпаряваща се вода, портативен дисплей за телевизия. Плюс мощно, самодоволно и самотно хъркане. 

       Накратко, сексът в скъпарския ни апартамент е при Анита (главно с жени), бляновете са при мен (винаги с жени). Твърде сходни интереси, което означава, когато двамата с нея не се мразим, криво-ляво, спогаждаме се. 

       В случая също се спогодихме. За целта Анита влезе в спалнята ми. Влезе по бикини и по процедура, а не поради похот; поне не към мен: 

       - Тя е моя! - обяви Анита и вирна брадичката си нагоре. Правеше така винаги, когато искаше да каже, че няма да отстъпва. - Да не си я пипнал, ясно ли ти е?       

       - Добре - съгласих се аз, - твоя е. Работи си я. Аз няма да ти преча, обещавам. 

       Това беше пресилено и завистливо. Но нямаше как. Редно бе да се съобразя и за сетен път да преглътна мераците си. Нито беше тактично, нито тактическо да влизам в спор с нея. Тогава си помислих, че е време да я оставя на желанията ѝ и да се подготвя за Папата. До срещата ми с Негово могъщество оставаше само час. 

       Облякох се сдържано, по последния фалцет на мъжката мода. Изглеждах стилен и делови, без намек за всякаква съблазън: сандали, оранжев прозиращ панталон, не твърде впит, черно-жълта раирана фланела, папийонка от гущерова кожа. Перфектният външен вид за един успешен адвокат. Преди да изляза се огледах на голямото огледало в коридора, което Анита наскоро купи на отчайваща цена при един публичен търг. С изключение на шкембето бях безупречен. По дяволите, ами ако старият пергиш все пак речеше да ми скочи? 

       Реших да се направя на тежкар и да пристигна при него направо през телепортатор. Нека Папата да си помисли, че практиката ми преуспява и мога да си го позволя. Та аз съм адвокат от Европейския съюз през XXII-ри век, от мен се очакват такива неща. Всъщност делата ми отдавна не са никак добре, ама няма как. Сега у манихейците и хлябът, и ножът, а те откак са на власт запушиха цялата тръба. Всичко минава през тях. На нас ни оставиха да чоплим само дребни семки - разводи, чат-пат поземлени дела и искове за защита на домашни роботи от насилие, осъществено върху тях от стопаните им. 

       Изръсих се здравата за проклетия телепортатор. Не знаех, че онези кретени от МИНЕТ - Министерството на информационните нанотехнологии и електронния транспорт - пак са качили превозните такси. Излезе ми цели шест еврокойнс. Какво да се каже? Лапачество и манихейско управление в най-долния им вид. А цялата ирония е, че ползвах телепортатора да отида на работна среща баш с техния собствен гуру - великият опортюнист и последният жив гений в Европейския съюз: Езекил Лазáроу, по прякор Папата. 

       На Папата геният му е в това, че е недосегаем. Официално той няма длъжност и не заема никакъв пост. Неформално се води политически съветник на Българската манихейска партия. Обаче майсторски кибичи настрана, хиената, и се измъква сух от безкрайните им простотии. В същото време разбърква яйцата зад прожекторите и играе всичките си карти. Влиянието му се простира далеч отвъд България, то е в целия Европейски съюз. Има дебели връзки навсякъде. 

       Телепортаторът ме изсипа право във фронт-офиса. Изсипа е най-точната дума. За цената, която платих, имах пълното право да очаквам да ме доставят по-гладко, най-малкото авиаторски. Да, ама не - както са казвали предците ни някога. Чувствах се разглобен като робот след срока на оперативна годност. Ужасен транспорт, отвратително прехвърляне. Цялата им работа е такава на всички, дето работят за МИНЕТ.       

       Не бях виждал Папата от дълго време, а и самият той напоследък бе спрял да се показва по телевизиите. Но първата ми мисъл бе, че изобщо не се е променил. Същите хамелеонови очи, които могат да скенират дори когато е застанал гърбом. Същата триъгълна уста, отляво събрана, отдясно полуотворена. Същият дълбок и дрезгав глас. И най-вече същият нос. Като хобот на мравояд е носът му, но какво от това? Какво от това, след като Папата отдавна е милиардер и основен акционер в специалното инвестиционно дружество Papa, Papane, Porkane & Pedalli Ltd? 

       Той ме прие някак запъхтян и предложи пиене, което отказах. Нямаше да направи хубаво впечатление ако му бях запукал уискито още по пладне. Обаче той си наля едно малко. В кабинета нямаше други хора или роботи. Бяхме само аз и той. Папата не ме загледа, нито прояви интерес към вида ми. Видимо бе в онова си настроение, в което мислеше само за бизнес, а не за секс. 

       - Има една работа дето трябва да се свърши - каза направо той. - Прецених, че само ти си човекът за нея. Поемаш ли я? 

       Класическа маневра на Папата, една от безкрайните му. Пуска ти нишан, метва информация, ама твърде недостатъчна, и те атакува от самото начало. Обаче аз веднага разбрах, че тук не лъже, усетих го по начина, по който го каза. Изучавал съм го дълго и внимателно, и то само за да мога да се опазвам от него. Когато Папата говори за нещо явно и очаквано от слушателите си, той мърда дясната страна на устата си, тая, дето поначало си е полуотворена. Но казва ли нещо тайно и поверително, то се изпързулва от лявата, затворената страна. И звучи по-малко дрезгаво. Сегашният случай идваше тъкмо отляво и гласът му не ми се видя дрезгав. Улових това и реших да се престоря на хладнокръвен, макар че и папийонката ми от гущер май вече се беше разтреперила: 

       - Каква работа? - попитах аз привидно равнодушно. - Ти нищо не ми казваш. 

       - Ще ти кажа. Но първо ти ще кажеш дали приемаш. Имай предвид, че има страшно много пари в тази работа. Повече отколкото можеш да си представиш. Е?

       - Е... Какво "е"? Щом е за пари... - смотолевих неопределено. 

       - Ето така - каза той и отпи глътка уиски - трябва да мисли всеки истински адвокат. Единственият верен девиз на живота: парите са всичко, всичко за парите! Радвам се, че прие, няма да съжаляваш. 

       Още един  типичен ход на Папата. Той взима това, което си казал или не си доизказал, изцяло в свой интерес. Не е за нищо, дето му викат Папа, кланят му се, следват го и се боят от него. В онзи миг и аз изпитах същото. Усетих, че съм последвал нещо предначертано. Нещо, което Папата е заложил предварително и ако се отклоня или откажа, по-късно само ще съжалявам в добрия случай или ще пострадам - в лошия. Папата би могъл без всякакви трудности и угризения да ми причини и едното, и другото. 

       В следващите минути двамата проведохме необикновен разговор, при участието на едно също толкова необикновено трето лице, което внезапно се появи. Разговорът бе от решително значение за бъдещето на България, а на мен, оказа се, предварително бе отредена главна роля в това бъдеще. Папата беше измислил смайващ сценарий, това не можех да му отрека. Какъвто и да беше като човек, според мен той не падаше по-долу от всеки гений, който някога е стъпвал по този крив, крив свят.