Джон Морис Франсис Кешмор бил роден през 1933 година в размирната и неспокойна провинция Северна Ирландия, съставна част от Обединеното кралство Великобритания. Провинцията добила някои права на самоуправление след края на Първата световна война – страшна патаклама, през която тогавашните мъже клечали като жабоци в кални локви и близо пет години безпощадно се трепели едни други. Обаче в малката провинция не настъпили мир и спокойствие и след края на ужасната Световна война. Напротив, тръгнало на по-зле. Повечето население в провинцията се кланяло на британската корона и вероизповеданието му било протестантско. Тези хора се наричали роялисти. Останалите били католици и се имали не за британци, ами за ирландци. Те ненавиждали короната, бунтували се против нея и опитвали да откъснат провинцията от британската власт и да я влеят в обща държава с южните графства, които формирали независимата ирландска република. Наричали се републиканци и постоянно враждували с роялистите. 

       Кешмор бил от републиканците. Родил се и израснал в беден католически квартал на Белфаст, столицата на провинцията. Като момче мразел роялистите от цялата си душа. Най обичал да напада с камъни и пръчки стари бабички-роялистки и да чупи стъклата на протестантските черкви в Белфаст. Когато бил само на десет основал момчешка улична банда, която ограбвала възрастни протестанти и трошала прозорците на едноетажните им тухлени къщи.

       Точно тогава отново пламтяли пожарищата на световна война, втора за последните две десетилетия. Бащата на Кешмор бил мобилизиран. Той се сражавал на фронта в северна Африка. Бил се храбро при Аламейн, после го прехвърлили в Европа да щурмува Нормандия. Там не извадил късмет, а може би извадил – било въпрос на медицинско виждане. Още в първия час от дебаркирането го разкъсал снаряд. Било сутринта на 6-ти юни 1944 година. По-големият брат на Кешмор също воювал в Нормандия, само че на друга ивица. След няколко дни разбрал за смъртта на баща си и  опитал да побегне от фронта. Не успял, пипнали го. Съдили го по войнишката и още преди да види залеза го разстреляли за дезертьорство. Майката на Кешмор, бедна и неграмотна перачка, узнала за нещастията едва след пет месеца. Скоро кралската полиция на Белфаст издърпала вкочаненото ѝ тяло от градската река. За инспектора нямало „нищо смущаващо в случая“ и той бил вписан в графата на самоубийствата. Единадесетгодишният Джон Кешмор останал кръгъл сирак.                 

       Прибрала го Армията на спасението. Тя била милосърдна организация, наброяваща много предани и смирени сестри-гледачки, с чисти бели престилки и безутешно натежали обсидианни очи. Сестрите полагали грижи за бедни, гладни и боси, разбира се, и за сираци. Кешмор получил супа, сапун и съчувствие, толкова, от колкото се нуждаел. После един баптистки пастор го взел под крилото си и тъй му размътил представите за сътворението и живота, че бледият младеж вече изобщо не знаел в какво да вярва. 

       Като гледах тази част си рекох, че Айнщайн нарочно е избрал да премята през машината на времето точно такъв човек. Изглеждаше ми, че през цялото време той не е знаел накъде ще го брулят ветровете – моряк, закален да устоява на тежки бури, а не капитан, умеещ да ги завърта както му дотрябва. Финалните репортажи ме опровергаха напълно.

       Кешмор се оказал страшно умен и схватлив. Пасторът видял в него много таланти и коварства и го изпратил да учи право в университета в Единбург. Кешмор се изучил и направил блестяща аспирантура. После отхвърлил предложението на ректора да остане като млад преподавател.

       Той избрал да се завърне в своята Северна Ирландия. Включил се веднага в пограничната война на ИРА. Годината била 1957-ма, а ИРА значело Ирландска републиканска армия. Те били бойци извън закона, партизани, които се стремели да отцепят Северна Ирландия от Обединеното кралство и със сила да я вмъкнат в Република Ирландия. Но тъкмо сила не им достигала.   

       Историята на стария свят била богата на случки, при които юдеи устоявали на филистимци, прашката надвивала меча, а Давид повалял Голиат. Но в Северна Ирландия не било писано да стане така. Навярно защото действията се развивали в XX-ти век, когато хората вече били научили, че срещу прашка не се размахва меч, ами газ и огниво, а истинската сила произлиза от звъна на монетите, а не от тупкането на сърцата. Тези хора постепенно разбирали, че което не се води – завладява се, а което мъчно се завладява – подкупва се.

       Кешмор бързо направил своите изводи. Той предусетил, че другарите му от ИРА са обречени, понеже тогава все още им липсвало най-важното от най-важното на всички времена: оръжие, пари, контакти. И сторил онова, което в ония дни все още се позволявало само на жените и адвокатите – променил си мнението. Той се извъртял на сто и осемдесет градуса и се отрекъл.

       Щом се отрекъл, заклел се. Заклел се, че заедно с Бог ще пази кралицата. Загробил и ИРА, и републиканските идеали. Обещал, че ще донася за всичко, което знае. Донасял и прибирал, прибирал и донасял. Бързо се издигнал в Юнионистката партия, тя била роялистката и пробританска партия в провинцията. През 1962г., когато и последната съпротива на ИРА в пограничните райони била сломена, Кешмор вече бил станал старши адвокат и главен политически съветник на юнионистите. Той прокарал извънредни закони, които давали възможности за преследване и разправа с опоненти и създал условия за увеличени полицейски правомощия. Но най-много се специализирал в областта на бързото предизборно законодателство. С негова помощ юнионистите спечелили всички избори в десетте години, през които той работил за тях. Името му се знаело в Лондон и той бил високо ценен от онези политически кръгове, които най-силно държали на статуквото в провинцията.

       В края на шейсетте години то било силно застрашено. Републиканците пак поставили въпроса за бъдещето на провинцията и протестирали срещу тежката дискриминация, на която управляващите роялисти ги подлагали. Кешмор, понеже бил ирландец на британска служба, добре знаел на какво са способни изгладнелите и потиснати негови сънародници. Провинцията била на прага на гражданска война и повече нищо не можело да удържа крехкия мир там, нито да възпира недоволството на угнетените. Той осъзнал, че без война и невинни жертви няма да се мине, но решил, че  роялистите трябвало да запазят властта си на всяка цена. Тогава започнал да се готви за много дълга схватка. 

       Кешмор имал две първоначални цели. Едната била да омаскари  ИРА колкото може и да хвърли върху нея вината за кървавите изстъпления и атентати в Северна Ирландия, които самият той планирал. Другата била да смени министър-председателя на провинцията Терънс О‘Нийл. О‘Нийл също бил роялист, но за Кешмор бил твърде благ и отстъпчив човек. Крайната голяма цел на адвоката била да предизвика отмяна на местното самоуправление и въвеждането на пряк режим на управление от Лондон. Той разбирал, че постигне ли това, вечният контрол върху провинцията от господарите му се гарантирал.

       С първите си две задачи се справил блестящо. По онова време ИРА никаква я нямало, но Кешмор започнал мощно да тръби, че предстои нейно възраждане и че тя е смъртна заплаха за мира и спокойствието в провинцията. Той подучил най-фанатичните протестанти да формират бойни групи, които привидно да изглеждат като мироопазващи организации. Бързо изникнала голяма дружина от доброволци-роялисти, които обявили, че ще пазят живота и имуществото на мирните граждани в провинцията, независимо от религията и политическите им убеждения. Зад тази мила фасада се криело чудовището, измислено от Кешмор: паравоенна групировка, сееща погроми и насилие. Той имал връзки с дипломати и военни от корейската и от израело-арабските войни и чрез тях незабавно въоръжил доброволците. През пролетта на 1969 година те на бърза ръка взривили няколко електро и водоинсталации из провинцията и запалили сградата на Кралските пощи в Белфаст. Корабостроителницата пък била затворена за цял месец заради непрестанни бомбени заплахи. Хиляди работници понесли съкращаване на надниците си.  

       Останали без ток, вода и работа хората излезли на улиците. Под давление на Кешмор вината за взривовете и за затварянето на корабостроителницата била хвърлена върху ИРА. Доверието към О‘Нийл се топяло с часове. Републиканците го презирали, понеже бил роялист, а роялистите се обърнали срещу него, защото не можел да озапти хаоса и протестите в провинцията. Притиснат от всички страни той бързо подал оставка. Кешмор посъветвал роялистите да го заменят с най-крайния и фанатичен представител, който могат да намерят. Било време на криза, смърт и страхове, затова така се налагало, казал той. Те го послушали.

       Адвокатът това и чакал. Той се развихрил на любимия си терен – правосъдието и вътрешния ред. Позовавайки се на смутните времена и на Закона за специалните правомощия, той започнал да преследва републикански активисти и разпоредил на полицията да интернира определени лица в трудови лагери. Списъкът с хората нагласил предварително. Това вече провокирало спящата ИРА. Тя се разбудила и разгневила. През август 1969г. избухнала гражданската война, която Кешмор така старателно подготвял. Всичко се развило точно както желаел.

       Не можах да разбера какво е станало нататък, тъй като видеопрезентацията свършваше тук. Ирландецът трябваше временно да напусне своя живот към този момент и да се премести в нашия XXII век. На екрана се появиха финални надписи:

       Уважаеми  Я. Б. Кенеф,

          Благодарим за търпението. Сийка /машината на времето/ е в готовност да пренесе г-н Дж. М. Ф. Кешмор по Ваша команда. Координати XP30WWW, Белфаст, 15-08-1969 àXCC73NUP, София, 15-08-2112. Моля слезте обратно в лабораторията. Щом сте готов, въведете паролата и натиснете зеления бутон. Лека работа и успех на предизборната кампания!

                 Ваш приятел и доброжелател:  Айнщайн, А(ндроид).

                       Послеслов:

                           Да живее Българската манихейска партия!

                               Ура-а-а!