Капитан
1 min reading
Проклета черна нощ.
Убийствена мъгла.
Суров и храбър морски вълк,
един достоен мъж – герой,
стои на мостика с бинокъл във ръка .
Той вперил взор в нощта зловеща,
съзира в тъмното премигва светлинка.
Моторна лодка плава му насреща
и плахо бляска, като фас, лъча.
- Кой смее срещу мен да плава? По-малките отстъпват път.
В очите гневен блясък лумва. От мостика дочува се ревът:
- Хей, слушай моята команда: „ Минавай в дясно! С пълна газ !”
В слушалката дочува се пращене:
- Минете в дясно Вие, Сър ...! .... Командвам аз...
- Как смееш ти да ме командваш? Дръпни се бързо, глупчо превъртял!
На тоз военен крайцер срещу тебе плава, заслужил морски адмирал.
- Простете, Сър ….!
- Млъкни! Махни се гад нещастна, не съм аз поп да ти простя!
Не мръднеш ли, знай, здраво ще те прасна. На рибите ще станеш за храна.
- Простете, Сър! Дежурният матрос съм и нареждам : „ В дясно... ”
- Не ме командвай ти, нищожна, жалка твар!
- За Бога, изпълнявай, капитане! Дежурният матрос съм... на морския фар.
© Марко All rights reserved.
