marco777 (Марко)
41 2997
29 мая 2019 г., 04:20  

Капитан 

  Проза » Юмористическая
1627 7 32
2 мин за четене
  Проклета черна  нощ.
    Убийствена мъгла.
         Суров и храбър морски вълк,
                един достоен мъж – герой,
                      стои  на мостика с бинокъл  във ръка .

 

   Той вперил взор в нощта  зловеща,
       съзира в тъмното  премигва  светлинка.
             Моторна  лодка  плава му насреща
                  и плахо  бляска, като фас,  лъча. 
   -    Кой смее срещу мен  да плава?  По-малките отстъпват път.
 В очите гневен блясък лумва. От мостика дочува се ревът:
   -    Хей, слушай моята команда:  „ Минавай в  дясно!  С пълна газ !”
 В слушалката дочува се пращене:
   -    Минете в дясно Вие, Сър ...!   ....  Командвам аз...
   -    Как смееш ти да ме командваш? Дръпни се бързо, глупчо превъртял!
 На тоз военен крайцер срещу тебе плава, заслужил морски  адмирал.
   -    Простете,  Сър ….!
   -    Млъкни!  Махни се гад нещастна, не съм аз поп да ти простя!
 Не мръднеш ли, знай, здраво ще те прасна. На рибите ще станеш за храна.
   -    Простете, Сър!  Дежурният  матрос съм и нареждам :  „ В дясно...     ” 
   -    Не ме командвай  ти, нищожна, жалка твар!
   -    За Бога, изпълнявай, капитане! Тук е  дежурният матрос на морския фар. 

   

 

© Марко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, Таня, Маргарита, Валентина и Росица!
  • !
  • Усмихнах се, но не е смешно. В живота е пълно с такива „вълци”. Поздрави!
  • Брях!
  • Благодаря,Ви ! Радвам се, че ви усмихнах .
  • Самонадеян и глупав капитан! Развесели ме!
  • Радвам се, че те засмях !
  • Весело, но замисля. Като смях през сълзи.
    Поезията на живота.
  • Благодаря, Ирина ! Исках да го напиша различно, да не е като виц.
    Радвам се, че ти хареса.
    Аз също обичам пряката реч .
  • Първо ме впечатли особения словоред,,на който като четях съдържанието си представих,че имитират морски вълни...После ,като баламурник,до края си мислех,че диалозите са между истински важни особи и накрая се разсмях от истината..на шегата и на себе си!Много добър разказ в стихотворна форма,Марко!Обичам,когато има диалози...
  • Ти за какво си? Ще измислиш нова
  • Благодаря и на теб, Руми !
  • Аплодисменти за идеята и нейното изпълнение, Марко, прекрасно ти се е получило! Благодаря ти и за усмивката!
  • Радвам се, че те засмях , Силви !
  • Поздравления и от мен, Марко. Достави ми истинско удоволствие. Краят е в десятката!
    Гордостта и глупостта на "капитаните" често ни пращат "под водата".
  • Благодаря, Лина !
  • Добре се е получило, Марко! Поздрави!
  • Благодаря Ви, приятели !
    Светлана, ако го нямаше фара, нямаше да я има тази история
    Костадин, не те разбрах, но щом съм те засмял - целта е постигната.
    Роси, !
  • !
  • Хареса ми Марко,само да те попитам не плува ли човек,животно,а мисля,че лодката плава,но може и да греша.Поздрав Кептан.
  • А ако го нямаше фара
  • Така, така...
    Добре...
  • Благодаря Ви, приятели !
  • Хехе, много свежо произведение! Хареса ми! Поздрави! 🙂
  • Пепи, Пухче, радвам се, че успях да ви развеселя с този стар английски виц.
  • "Ние сме моряци, ще вървим напред!"😅!
  • Радвам се, че успях да те усмихна !
  • Определено ме усмихна... приятно и поучително! Поздрави, Марко!
  • Благодаря, Стойчо ! Реших да ви разсмея. Радвам се ако съм успял.
  • Явно адмиралът е тръгнал на срещен бой с морския фар!😉
    Остроумно!
    Поздравления,Марко!А творбата ти звучи много поетично!
Предложения
: ??:??