Капка в океана (1)

Ммм, нечии устни, разхождащи се по врата ми, ме изтръгнаха от съня. Нежни, красиви, чисти като въздуха след дъжд. Какво повече да кажа - перфектният начин да посрещнеш слънчево неделно утро. Белите чаршафи галеха краката ми като пух, а главата ми бе сгушена в скута на най-прекрасното същество на света.

- Добро утро, поспаланке моя - каза и устните му описаха кръг около устата ми, ръцете му галеха рошавите ми тъмнокафяви къдрици, които се стелеха по възглавницата, а пръстите му потъваха бездънно в тях.

- Повече от добро е - измърках и въздъхнах - г-н Алекзандър, докъде смятате да стигнете с тези невинни целувки?

- Нищо, освен да изтръгна спящата красавица от дълбокия й сън, г-це Хатауей!

- Е, тогава определено знаете как да го направите. Считам се за длъжна да го отбележа. Освен това стига толкова приказки - отвърнах и го целунах бързо и страстно. Дойде му изведнъж, но мигновено уви ръце около мен и ме прегърна, както той си знаеше. Попаднах в дълбините на прегръдката и се оставих на дългата целувка да ме отнесе в рая. Той я прекъсна - Анабел, - прошепна, борейки се със собствената си воля. Усетих как гальовно произнасяше името ми. Цялата вселена падаше в краката ми на поднос, а аз летях и докосвах звездите. Беше повече от влудяващо, когато устните му изричаха така моето име. Засмяхме се тихо и сладко.

- Ан, кафето изстива, а нали имахме планове да ходим до книжарницата и после на разходка.

- Ооооо! Не може ли да останем така завинаги? - попитах и въздъхнах тежко - Добре, успя да ми привлечеш вниманието с книжарницата. Отивам за бърз душ и се връщам. И въобще не си помисляй "да ми правиш компания", както ти го наричаш. А освен това имаш ужасния навик да ме будиш в последния момент. Ти вече даже си облечен, Кайл! Не е честно! - казах и се зачудих на това, че съм се задъхала. Станах, измъквайки се изпод тежкото му тяло и се изправих. И тогава се загледах в супер-яко седящите му избелели дънки и меката карирана риза, чиито три най горни копчета бяха разкопчани, както винаги. Смразяваща гледка (меко казано) - излегнал се на леглото върху белите чаршафи, легнал на една страна и подпрял главата си с ръка. А слънчевите лъчи, подаващи се измежду белите завеси, галят тъмната му коса и спират в нея, сякаш намерили своето убежище. Поех дълбоко дъх и усетих парфюма му в стаята и по тялото си, но и освен това онази негова обикновена миризма, впиваща се в мен като успокоително. А дълбоките му сини очи, впити жадно в моите черни, допълваха пейзажа. Синьо срещу черно - всеки път при този контакт между нас прехвърчаха искрици, заплашващи околността от избухването на пожар.

Той продължаваше да ме гледа така и изведнъж бавно и лениво като пантера се изправи и се приближи. Спря се пред мен, бавно оглеждайки белия сатенен халат и нощница върху тялото. След това ме обиколи като хищник, какъвто беше, и застана зад мен. Пое си дълбоко въздух, целуна врата ми и обгръщайки сатена с ръце, прошепна:

- Приятен душ, Анабел. Ще приготвя колата и ще те чакам долу - каза с най-спокойния и привлекателен тон на света и слезе по стълбите с онази походка, крещяща: "секси, влудяващ, идиотски-съблазнителен - Кайл Алекзандър, драги зрители!!!". Направих гримаса, въздъхнах и с червено лице се втурнах в банята.

Оставих се на успокоението на топлите струи вода и се натъжих при мисълта, че ще изтрия аромата му от себе си.

След 15 минути бях готова. Докато излизах от затоплената от душа баня, се насладих на миризмата на горски плодове, носеща се от току-що изкъпаното ми "аз". Беше оправил леглото, беше отворил дрешника и цъкнал лампите вътре и бе оставил кафето ми на нощното шкафче заедно с бяла роза до него.

Боже, този мъж знаеше какво е романтика! Помирисах розата и въздъхнах, оставяйки се на познатия аромат да ме отнесе в непознати светове.

Запътих се към дрешника и извадих тъмни дънки и дълга до коленете сива жилетка с бял пуловер отдолу. Все пак бе едва началото на пролетта и си беше хладно. А освен това аз обичах топлите зимни дрехи. Сресах бурните къдрици и сложих парфюм със зюмбюли. За финал обух сиви високи обувки - те бяха една от страстите в живота ми и благодарение на моето високо и секси момче можех да нося такива, когато пожелая.

Взех розата и кафето и заслизах надолу, гледайки в краката си, които имаха способността да се огъват като кашкавал, когато се стигне до мраморните стълби в къщата. 

Докато се отърся от закриващите лицето ми коси и вдигна погледа си, имах чувството, че времето спря. И ето го и него - безгрижно излегнал се на белия диван с книга и ръка, подпираща брадичката му. Погледът му бе спокоен, дълбок и изучаващ жълтите страници на книгата.

Когато ме чу, вдигна глава и устните му се извиха в усмивка, докато очите му бавно шареха по мен.

- Благодаря за розата - прошепнах зашеметена.

- Заслужаваш много повече от една роза, любов моя. Великолепна си! Готови ли сме за нашата неделя?

- По-готови от всякога - казах и се наведох, за да си открадна една бърза, сладка целувка.

Той се усмихна, остави книгата, взе якето си и ме хвана за ръката.

Следва продължение...