Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съзнанието, упорити като натрапчив сюжет насън. Всъщност, прожекцията въобще не го заслепяваше, просто го погълваше като черна дупка.
Такава мечта не сте имали. И аз не мога да я обясна толкова проникновенно. В сферата на медитацията е. Абсолютно нищо материално: пътуваш без багаж и усещаш целия свят. Оставаш чувствата да се докоснат до смисъла и отговора на всичко, но допирът е някак кратковременен. Повърхността се усеща като нирвана. Ако си представиш, че си сфера, пътуваща по спирала, то остта, която те върти и ти се движиш около нея, е тая тънка линия на божествеността. Нея я няма – и ти спираш да се въртиш. Перфектната линия е траекторията на пумпал, но не е кръгла.
- Защо не кръгла?
- Ако ...