К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - весело отговори момчето.
- Аз съм сериозна, миличък!
- И аз съм сериозен. Един сериозен нов човек! - продължи той в същия дух.
- Този нов човек – смени за момент тона си момичето, - нещо ми се струва, че има същия глас като на стария. Само където се старае да звучи по-нежно за момента. Дали и с останалото няма да е така: моментно старание? - попита тя, като в гласа й се долови насмешка.
- Не, моля те - нов човек! – отвърна убедително момчето.
- Мишо, разбери ме, вече съм решила! - гласът й отново стана сериозен.
- И няма никаква възможност да промениш решението си?
- Не мисля. Макар че понякога човек сам създава възможностите си.
- Не казвай нищо повече! Ще се видим утре. Сутринта? ...