Като на чуждо
КАТО НА ЧУЖДО
Тошката ми е комшия на вилата. Нищо не му е на човечеца, само дето обича и бялото, и червеното, ама чак след третата ракия, а като приключи с тях, налита на чуждо.
След като го заловила за н-ти път, миналата есен по ракиено време, жена му се беше изнесла. Преди Коледа за последно го видях за по една малка и от тогаз, че чак сега.
Като ме залая кучето му и оня висна на комшулука:
- Кво става, бе Даскале-е-е, накани се най-сетне-е-е – привикна се той уж укорително, но радостно, че ме вижда.
- Намързелувах се, Тошка, цяла зима, и ей ма, да откриваме сезона – и го подканих – Да отворя по биричка, а?
Докато чукнахме и надигахме кафявите шишета, погледът ми пробяга по терасите на спретната му къща и се спря на висналите на простора дамски бикини и блузки.
- А-а-а, Тоше, ти май такова... горе у вас нещо така, а – и му намигам като Митьо Семето, подхилвайки се.
- Абе така-така, ама не е съвсем така – отвръща ми Тошката със същата артикулация, което ме кара да се изблещя насреща му.
Тошката надигна пак шишето и след като се понаслаждава известно време на озадачената ми мутра, сложи една тънка усмивка под мустака си и тихичко занарежда:
- Кат ма заряза мойта, аз до едно време потъгувах само до бурето, а после тръгвах да си диря друга по кръчмите. Тук-там, ама нали вече съм и на години, все сам се събуждах на утринта. Тъй-тъй до вечерта на 8-ми март, кога след кило и нещо от ирландската ракия, съм се прибрал в къщи не сам.
Кога се събуждам на сутринта, бре-е-е тя, тя, мойта, гушната връз ръката ми от лявата страна – и пак ми смига, ама по негов си начин.
- А так-а-а, и сега?
Кво сега. На квартира е на горния етаж и си плаща в натура. А и да ти кажа, тъй ми иде по началъм, по-хубаво и някак си по-така... абе като на чуждо, нали ма разбираш?
© Лордли Милордов All rights reserved.
