Листата лежаха върху земята. Безжизнени. Снегът беше близо. Птиците - далече. Сутрин. Мразовита сутрин. Капките влага избиваха по прозореца на малката дървена барака. Книгите бяха подредени прилежно на етажерката. И там… някъде в гората, се чуваха ударите на тъпата брадва. Дърварят отшелник живееше в тази барака. Обикаляше горите. Цепеше дърва. Продаваше ги. И така се препитаваше. От време на време си приказваше с някоя птичка. Но такива вече не се срещаха. Птиците, заедно с мечтите на дърваря, бяха отлетели далеко. През зимата се чуваха само подигравателните крясъци на гаргите, които сякаш му се присмиваха. Но за какво? Нима и той самият знаеше? Или щеше да си признае…
Днес дърварят отшелник отиваше до по-далечна дестинация. Караше вече половин час, и един живот отгоре, но така и не стигаше до нея. До себе си. Днес мъглата беше пуснала корени и в душата му. Лятната мъгла си беше заминала отдавна, есенната вече си отиваше, и ето че сега, на петдесетия му рожден ден, беше паднала най-су ...