„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ангели с невидими крила, които обаче не се двуумят да ми припомнят за моите, когато е нужно и да ги наместят удобно на гърба ми. Опитвам се да благодаря всеки ден за тях и се моля на Бог да ги пази. Но!! Сега трябва да се съсредоточим върху Деси. Тя го заслужава.
Познавам я от 26 години, дойде един ден в пощата, където работех, щура, непокорна, смела, седемнадесетгодишна и предизвикателна. Казваше точно това, което мислеше и изобщо не се сещаше, че може да е и другояче. Не беше намерила нито време, нито желание да го разбере, и днес не е… Всеки от тогавашните ми колеги би се съгласил, че от този ден нищо вече не беше същото. Деси премина точно като вихър през привидното ни пощенско безразличие ...